За разлика от другите пирати беше гладко обръснат, дългата му черна коса беше вързана на тила с кожена лента. Хипнотизиращите му сиви очи я пленяваха. Заставяйки се да отмести поглед от лицето му, тя го плъзна по фигурата му и забеляза с ужас колко оръжия носи той. Ятаган висеше на широк кожен колан на кръста му; в него освен това той беше пъхнал кама и пистолет.
— Продължавай да ме гледаш така и ще се намериш по гръб под мене — предупреди я Тарик с глухо изръмжаване.
Уилоу отвърна поглед, лицето и се обагри в ярка червенина.
— Нямах предвид… тоест… просто преценявах противника си.
Бавна усмивка се плъзна по лицето на Тарик. Златокосата фурия се взираше в него така, сякаш беше всичко друго, само не и противник, като че ли искаше да го погълне. Дори и Сафие в най-интимните им моменти не го беше гледала така. Разтърси го силна тръпка; с последни сили се въздържа да не я метне по гръб на леглото и да я направи своя.
— Не съм ти противник, малката. Довечера, след като хората ми заспят, ще те изведа на малка разходка по палубата. Но първо трябва да намериш нещо да си прикриеш косата. — Той отвори вратата. — Следващия път, когато поискаш да направиш нещо толкова глупаво, помисли два пъти за последиците.
Тарик излезе от каютата в странно настроение. Нищо чудно, че капитан Фауд беше доволен да се отърве от Уилоу. Тази жена не се подчиняваше на никого, следваше собствените си импулси. Също като майка му, и Уилоу беше упорита и капризна. Майка му на драго сърце беше влязла в харема като съпруга на Мурад и никога не беше съжалявала, защото бе обичала мъжа си. Но Тарик знаеше, че Уилоу никога няма да обикне Ибрахим; коя жена ще обича мъж, способен да убие собствените си братя?
— Проклета упорита жена — измърмори той.
— Тази магьосница те кара да си говориш сам — засмя се Мустафа. — Трябваше да оставиш Фауд да я задържи на кораба си, защото и двамата плавате към едно и също пристанище.
— Да, трябваше — съгласи се Тарик. — но мисля, че трябва да я наблюдавам.
— Жал ми е за Ибрахим.
— Не, на мене ми е жал за лейди Уилоу. Тя никога няма да се нагоди към живота в харема и ще пострада заради това.
— Това не е твоя грижа, господарю. Нищо друго няма значение освен живота ти и безопасността на майка ти. Аллах не случайно е поставил лейди Уилоу на пътя ти. Тя ще направи възможно да се спазариш за живота на майка си, без да жертваш собствения си живот.
Тарик изгледа критично Мустафа.
— Майка ми трябваше да дойде с мене, когато ме отвлякоха насила от сарая. Знаеш, че нямаше да я оставя, ако бях в съзнание.
— Ако беше в съзнание, нямаше да се измъкнеш жив от сарая. Нямаше да те ударя, ако майка ти не ми беше позволила да го сторя.
Тарик въздъхна.
— Много пъти сме говорили за това, Мустафа. Независимо какво сте се разбрали с майка ми, щях да остана и да се бия, за да отмъстя за братята си.
— Животът на майка ти не беше в опасност, твоят живот беше застрашен.
Тарик не отговори. Умът му още се занимаваше с изкусителната руса фурия в каютата му.
Може ли да издържи цели седмици, без да докосне Уилоу? Тя щеше ли да излезе девствена от неговата крепост? На тези въпроси той нямаше сигурен отговор.
3
Уилоу видя Тарик едва когато той се върна по-късно тази вечер, за да я придружи на разходката по палубата. Припомняйки си предупреждението му да покрие косата си, тя извади една плетена шапка, която беше намерила в сандъка му, нахлупи я на главата си и напъха косата си под нея.
— Добре, сега си готова — каза Тарик, когато пристигна и й отвори вратата. Нетърпелива като дете, Уилоу излезе на палубата и се запъти към перилата. Лунната светлина освети лицето й, когато тя вдигна глава към топлия ветрец и вдъхна дълбоко пресния въздух с аромат на сол.
— Звездите са толкова ярки, че мога почти да се протегна и ги докосна — каза тя. — Виж луната! Великолепна е.
— Да, великолепна е — отговори Тарик, приковал поглед към лицето й. — Ще се поразходим ли? Движението ще ти се отрази добре.
Положи ръката й на своята и двамата тръгнаха по палубата. Когато приближиха нощния вахтен, мъжът нарочно отвърна поглед. Уилоу не можеше да не се начуди на гази странна религия, която не позволяваше мъж да гледа жена в лицето.