— Свърши ли? — запита Уилоу.
— Да. Мустафа оглежда щетите.
— Отвържи ме.
Той се отпусна на леглото и смъкна ботушите си.
— Н-нека първо да сваля мокрите дрехи.
Тя се уплаши, като го видя как силно трепери.
— Побързай, преди да си се простудил. Увий се в одеялото.
Събличането изглеждаше прекалено голямо усилие за Тарик.
Пръстите му не успяваха да разкопчаят копчетата, докато събличаше мократа риза и шалварите. Уилоу се опита да не гледа към него, но слабата й воля я предаде. Той беше великолепно мъжествен, от красивото лице до слабините… Господи, видът на мъжките му атрибути й отне дъха. Беше виждала рисунки на гръцки статуи в книгите, но плоските картини не приличаха на невероятния релеф на това силно тяло.
Загледа през спуснати клепачи как той развързва въжето, което я държеше, и се отпуска на леглото. И почти припадна, когато дръпна завивките и притисна голото й тяло до своето.
— Трябва ми топлината ти — каза той с тракащи зъби. — Не се тревожи, прекалено съм уморен, за да ти направя нещо.
Преди тя да събере мислите си и да протестира, той заспа дълбоко. Тялото му беше студено и Уилоу почти му прости, задето беше потърсил топлината й, защото тя си беше лежала на топло, докато него го беше блъскал силният вятър и го беше валял леденият дъжд. Опита се да стане от леглото.
В мига, когато се помръдна, ръката му се стегна около нея и я задържа до твърдото му тяло. Трябваше и цялата сила на волята, за да не обръща внимание на приятния допир на гърдите му до гърба й и на долната част на тялото му, която я обгръщаше. Не можейки да помръдне, тя се предаде на изтощението и заспа.
Тарик се събуди след няколко часа, чувствайки се освежен и прекрасно стоплен. Едно женско тяло се притискаше интимно до него и разпалваше топлина, която полека плъзваше по вените му. Колко хубаво е да се буди със Сафие. Топлото й, ароматно тяло се раздвижи в ръцете му, когато той нежно близна тила й.
Членът му се беше втвърдил веднага щом усети мекотата на задничето й притиснато към слабините му. Красивата тъмнокоса Сафие с очи на кошута знаеше точно какво му харесва. Ръката му се плъзна около гърдата й и я обхвана цялата. Намръщи се и отвори очи, когато осъзна, че за разлика от нежното хълмче, което сега почиваше в дланта му, гърдата на Сафие обикновено преливаше от шепата му.
Спомни си къде е и с коя е, когато видя дивото безредие от златисти къдрици, разпилени по възглавницата. Взе един кичур от косата й, задържа го, усещайки мекотата му, същинска коприна в дланта му.
— Уилоу — прошепна в ухото й.
Тя се сви до него, но не отвори очи.
— Уилоу, будна ли си? Обърни се, красавице.
Тя се събуди със силно трепване.
— Какво правиш?
— Докосвам те. Харесва ли ти?
— Не! Махни си ръцете от мене.
Без да й обръща внимание, той намери зърното й.
— Бях прекалено изтощен снощи, за да направя нещо друго освен да потъна в бездната на съня. Но сега съм отпочинал и тъй като сме в леглото, при това голи, трябва да се възползваме и да вкусим заедно от страстта.
Обърна я по гръб. Уилоу се опита да се изплъзне, но той я затисна в крака си, за да я задържи на място.
— Да започнем ли с целувка? — запита Тарик. — После можем да преминем към нови знания.
— Не, аз…
Думите й потънаха, когато устата на Тарик плени нейната. Избликът на първична топлина шокира тялото й и тя затихна. Той прекъсна целувката и я погледна. Горещият мрак на погледа му изпълни ума й със спомени за голото му тяло. Сега лицето му беше напрегнато от емоции, диво от властни желания. Той беше красиво животно, безкрайно опасно, безкрайно сексуално. Плашеше я и същевременно я омайваше.
Внезапно тя осъзна как ръцете му се движат по нея, докосват я, намират места, които я караха да подскача. Тя се напрегна, после се изви срещу парещата топлина на ласките му. Чувството беше така интензивно, че тя се страхуваше да признае съществуването му.
— Хубаво ли ти е? — прошепна Тарик.
— Не. Мразя това.
— Лъжеш. Може би така повече ще ти хареса.
Ръката му се плъзна полека по тялото й, мазолестата му длан създаваше приятно триене срещу пламтящата й кожа. Тогава тя го усети да посяга между бедрата й. Стегна се и се взря в него. Той не се усмихваше. Сребристите му очи бяха съсредоточени, погледът му беше толкова напрегнат, че тя трябваше да се бори да си поеме дъх.
Той намери устните й; вкусът му беше див, греховен, непозволен. Тя изпъшка под устата му.
— Полека — прошепна той. — Няма да те нараня.
Ръката му премести по вътрешната повърхност на бедрото й, нежно и подканващо. Тя трепна.
— Какво правиш?