— Няма да яздим дълго — каза Тарик, насочвайки коня встрани от залива. — В сарая ми ще имаш всякакви удобства.
Докато препускаха през сочно зеления пейзаж, Уилоу зърна признаци на живот отвъд селището на пиратите, скупчено около пристанището. Забеляза младо момче да кара голямо стадо кози към нещо, което й заприлича на село в далечината. Тази информация можеше да и послужи, когато започнеше да готви бягството си.
Тя забрави всички кроежи, щом пред очите й изплува един блестящ дворец в края на дълга алея, застлана с раковини. Подозираше, че е по-малък от повечето дворци, но каквото не му достигаше като големина, се компенсираше с изящество. Обграден от дървета с полюшващи се клони и с разцъфнали цветя, дворецът приличаше на съвършено украшение в пищна опаковка.
Влязоха в застлан с тухли двор, толкова красив, че й отне дъха. В средата му се издигаше чешма с фигура на делфин, който изригваше вода в синьозелен басейн.
Тарик слезе от коня; посегна към нея и тя се плъзна в ръцете му. Млад мъж изскочи отнякъде и отведе коня, докато Тарик я водеше към полутъмната хладина на входа. Един извънредно висок и много страшен на вид страж ги приветства. Облечен в шалвари, свободно падаща риза и ботуши, въоръжен с ятаган, увиснал на широкия му пояс, той изглеждаше готов за битка. Огромната чалма, увенчаваща главата му, го правеше да изглежда още по-висок.
— Добре дошъл у дома, господарю.
Стражът уж не гледаше към забулената жена до Тарик, но погледът му все се отклоняваше към нея.
— Лейди Уилоу, това е Харун, капитанът на личната ми стража. Харун, това е лейди Уилоу. Тя ще бъде моя гостенка за известно време. Моля те, заведи я в харема. Кажи на Али Хара да се погрижи добре за нея, да я гледат като писано яйце. Аз ще дойда веднага щом намеря време. Бейба знае какво да направи.
Той докосна рамото на Уилоу.
— Върви с Харун, милейди.
Тя се стегна.
— Коя е Бейба?
— Управителката на моя харем. Няма защо да се плашиш от нея. Тя ще се погрижи за удобството ти.
Тарик се отдалечи по бяло-зеления мраморен коридор; Уилоу нямаше друг избор, освен да последва огромния турчин. След няколко завоя стигнаха пред една широка двойна врата, украсена с листа и цветя от чисто злато. Почукването на Харун получи незабавен отговор и вратата беше отворена от един мъж с лице като от абанос, чийто ръст надминаваше този на Харун.
— Водя ти новата наложница на нашия господар — обяви важно Харун. — Ти и Бейба трябва да се погрижите добре за нея.
— Добре дошла, господарке. Аз съм Али Хара — изрече евнухът, покланяйки се пред Уилоу. — Време беше господарят ми да доведе още една наложница в харема си. Сафие достатъчно дълго беше единствената тук. Знам, че не разбираш езика ни, но въпреки това те приветствам с добре дошла.
Хващайки ръката й над лакътя, той полека я въведе в харема. Когато тя чу вратата да се затваря зад нея, изпадна в паника и завика на английски:
— Не! Пуснете ме! Не ми е мястото тук.
Възрастна сивокоса жена с кафтан в убити цветове побърза да се приближи към тях.
— Коя е тази жена, Али Хара?
— Това е новата наложница на принц Тарик.
Уилоу потърси думи, за да предаде гнева си на турски.
— Не, не съм! Моля ви, отворете вратата и ме пуснете да си ида!
— Ти говориш нашия език — каза Бейба, пляскайки с ръце възхитено. — Чудех се как ще общуваме с тебе. Откъде научи езика ни, господарке?
— Принц Тарик ме научи.
— Французойка ли си?
— Англичанка — отговори Уилоу, избирайки да изтъкне английското си потекло вместо френското. — Аз съм лейди Уилоу Фоксбърн.
— Можеш да свалиш фереджето, господарке, тук нямаш нужда от него.
— С удоволствие — каза Уилоу, смъквайки тъмната наметка.
— О, господарке — ахна Бейба. — Какво ужасно нещо носиш? Трябва да си облечена в най-хубавата коприна и сатен.
Тя хвана Уилоу за ръка и полека я поведе по коридора.
— Ела с мене, господарке. Аз съм Бейба. Ще те гледам като зеницата на очите си заради моя господар.
Тъй като нямаше избор, Уилоу последва Бейба, обгръщайки с поглед всеки детайл в голямата, елегантна стая. Не беше виждала такова нещо през живота си. Стъпваше по бял и зелен мрамор в стая, чиито стени бяха изградени от разноцветни тухли. Особено я порази овалният басейн в средата на стаята и статуята на гол млад мъж, изливащ вода от една амфора в басейна. Няколко мраморни пейки бяха пръснати около басейна, но ниските миндери, отрупани с цветни възглавници, привлякоха вниманието на Уилоу Прозорците бяха отворени, пропускайки мекия морски бриз, който развяваше прозрачните завеси.