В хамама имаше голяма вана, мраморна пейка, съдове с вода, и масичка, отрупана с шишенца и глинени гърнета. Уилоу веднага се отправи към ваната.
— Не, господарке, още не си готова да влезеш във ваната.
— Какво друго трябва да се прави?
— Свали си дрехите и легни на скамейката. Всички косми по тялото ти трябва да бъдат премахнати, преди да продължим със следващата стъпка.
— Необходимо ли е? В моята страна не се прави така.
— Ти си в харема на принц Тарик, господарке. Той е турчин и следва учението на Аллах. Не може да влезеш при него нечиста.
— Изобщо няма да ходя при него — протестира Уилоу. — Не ми е мястото тук.
— Ще бъдеш по-щастлива, ако приемеш съдбата си — укори я Бейба. — Това е хубав живот, трябва да го приемеш. Ще ти се угажда, ще те отрупват с подаръци, ако се харесаш на господаря ни. Тъй като той често е в морето, няма много да се занимава с тебе. Моля те, легни, за да се погрижа за тебе.
Уилоу не се зае да спори със старата жена; би било безполезно. Очевидно Тарик не беше казал на Бейба, че тя няма да бъде негова наложница. Мърморейки, Уилоу се съблече и се изтегна на мраморната скамейка.
Първото, което направи Бейба, беше да потопи пръсти в едно глинено гърненце и да намаже розов крем върху слабините на Уилоу, краката, ръцете и всички места, където имаше косми по тялото й. Старата жена се труди поне половин час, после взе кана с вода. Използвайки груба кърпа, тя изтри крема от тялото на Уилоу, смъквайки космите заедно с него, и я остави гладка като коприна. После я накара да седне.
Извади от друго гърненце голям сапун и натри тялото на Уилоу. После взе едно плоска шпатулка за изстъргване на мръсотията и започна да маха мръсната пяна, докато Уилоу не почувства, че кожата й е по-чиста, отколкото някога е била.
— Сега можеш да влезеш във водата, господарке.
Уилоу стана и влезе в басейнчето, където водата я обгърна топла и успокояваща. Докато отмиваше сапуна от тялото си, Бейба насапуниса косата й и я изми щателно. После я изплакна с чиста вода. Беше толкова освежително и успокояващо, че на Уилоу не й се искаше това някога да свърши.
Възклицавайки пред цвета на косата й, Бейба изсуши Уилоу с една огромна кърпа. След като кожата й заблестя, жената и каза да легне по корем на пейката. Уилоу нямаше представа какво следва, докато Бейба не изля поток ароматно масло върху гърба и седалището й. Уилоу положи глава на кръстосаните си ръце, докато силните пръсти започнаха да втриват маслото в раменете, гърба и седалището й, обхождайки краката чак до стъпалата. Чувството беше невероятно, греховно и сладостно.
— Обърни се, господарке.
Уилоу погледна през рамо и се вцепени, изумена да види ръцете на Али Хара върху себе си. Посегна към кърпата, но той я спря.
— Къде е Бейба?
— Ще се върне, когато свърша.
— Не! Ти не бива… не е редно. Ти си мъж.
Али Хара изсумтя нетърпеливо.
— Аз съм евнух, господарке, не съм мъж в истинския смисъл на думата. Обърни се, за да довърша масажа.
Силно зачервена, Уилоу се обърна по гръб и затвори очи. В нейния свят, ако един мъж изглеждаше като мъж, значи беше мъж. Но изражението по лицето на Али Хара потвърждаваше онова, което току-що й беше казал. Голото й тяло не означаваше нищо за него. Тя затвори очи и се опита да не си го представя като мъж.
Ръцете на Али Хара за миг се вдигнаха, а после, когато се върнаха, бяха някак по-груби, дори мазолести, но така прекрасно успокояващи. Тогава тези умели ръце потърсиха едно интимно място, че очите на Уилоу се отвориха и тя подскочи с вик:
— Престани, Али Хара!
Премига и зяпна, когато видя Тарик надвесен над нея с ръце, хлъзгави от маслото. Беше облечен в проста бяла роба, шалвари и бял тюрбан, който покриваше черната му коса.
— Как влезе тук? Къде е Али Хара? Къде е Бейба?
Освободих ги. Колкото до това, как съм влязъл, аз ходя където си искам и когато си искам. — Посочи изящно изработена решетка в единия край на банята. — Наблюдавах те оттам. Легни, още не съм свършил.
— Със сигурност си свършил — изсумтя Уилоу и скочи от пейката. — Къде са ми дрехите?
— Бейба ще ти ги донесе.
Тя покри гърдите си с ръце и се обърна с гръб към него.
— Върви си! Гола съм.
Той се засмя.
— Наистина. — Сребристият му поглед се спусна по дължината на елегантния и гръб и трапчинките на седалището. — Много ми харесваш, красавице. Ако беше възможно, щях да те задържа за себе си.
Той пристъпи към нея. Тя отстъпи. Той посегна към нея и я притегли жадно към себе си.