— Има градинска вратичка? — запита Уилоу, оглеждайки високите стени, обграждащи градината, в търсене на портата към свободата. — Покажи ми я.
— Ще ти я покажа, но не сега. Ще се провалиш, ако се опиташ да избягаш, преди всичко да е готово. Не можеш да го направиш сама, жено; ще те хванат и ще те върнат, което никоя от нас двете не иска.
— Много добре, но моля те, побързай. Ще имам нужда и от дрехи. Не мога да изляза пред хора така, както се обличам в харема.
— Добре — каза Сафие. — Ще ти купя гръцки селски дрехи на пазара.
След като Сафие си тръгна, Уилоу остана, съзерцавайки плуващите в малкото езерце рибки. За първи път от цяла вечност усети надежда. Не вярваше на Сафие, но вярваше на ревността й. Сафие искаше не по-малко от нея тя да се махне оттук.
Спомни си за градинската вратичка, за която й беше споменала Сафие, и реши да проучи сама, за всеки случай, ако нещо се обърка. Правейки се, че разглежда растенията, докато се разхождаше сред храсталака, тя тайно огледа трите стени, обграждащи градината. Отначало не видя нищо, което да сочи наличието на врата. При втората обиколка на градината отмести гъстите клони на храстите и намери това, което търсеше: покрита с бръшлян портичка, която се губеше сред околната зеленина. Ако не я беше търсила, никога нямаше да я забележи. Опита дръжката и беше изненадана, че поддаде. Но не я отвори. Тъй като беше практична, реши да изчака Сафие да й проправи пътя. Без пари или прилични дрехи нямаше да стигне много далече. А и русата й коса със сигурност щеше да събуди подозрение.
Следващите няколко дни бяха чиста агония за Уилоу. Предчувствието я правеше неспокойна и раздразнителна. Когато Тарик се появи в харема, тя беше сигурна, че планът на Сафие се е объркал. Беше сама в градината, когато той я намери. Това беше първият път, когато го виждаше след онази съдбовна нощ в неговата стая.
— Бейба ми каза, че ще те намеря тук — изрече Тарик.
— В градината е спокойно — отвърна Уилоу, без да го поглежда.
Не искаше той да види колко силно й въздейства присъствието му; дори само като се намираше близо до него, това караше кожата й да изтръпва и кръвта й да кипва.
— Радвам се, че си намерила място, което да ти харесва.
Тогава тя го погледна.
— Защо си тук?
Защо, наистина, запита се той. Не можеше да каже, че тя му липсва, че не беше спал със Сафие след тяхната нощ заедно, защото не можеше да понесе мисълта за друга жена в обятията си. Нито пък можеше да признае, че жадува да я види. Бейба му беше казала, че женският й период е дошъл, и той нямаше притеснения поне в това отношение.
— Исках да видя как си. Ти си важна за мене, Уилоу. Али Хара ми каза, че си нещастна.
— Няма от какво да бъда щастлива. Все още възнамеряваш да ме изтъргуваш с Ибрахим, нали? Или си дошъл да ми кажеш, че планираш да ме върнеш у дома?
— Не мога да те върна в дома ти. Плановете за размяната са в ход; не мога да ги спра сега. Ако Ибрахим ме заподозре в лъжа, може да убие майка ми.
— Значи няма надежда за мене.
Тя се вцепени, когато той я хвана за раменете и я притегли към себе си.
— Дори ако преговорите с Ибрахим пропаднат, няма да те пусна.
Гласът му беше нисък и суров, изражението му — свирепо; изглеждаше и говореше така, сякаш раздялата с нея ще му донесе болка. Но това беше нелепо. Тя беше просто залог в играта с брат му.
— Още те искам, Уилоу — призна Тарик. — Ще бъдеш в леглото ми всяка нощ, ако мога да те запазя за себе си.
— Мислех, че Сафие удовлетворява нуждите ти.
Веждите му се вдигнаха.
— Не съм… тя не е…
Не довърши изречението.
Уилоу се вгледа в лицето му. Отричането му звучеше фалшиво, но защо да лъже? Тя не означаваше нищо за него.
Посягайки, той вдигна лицето й към себе си и устните му се надвесиха над нейните. Тя се взря в очите му и видя нещо, което не беше очаквала да види. Съжаление? Тъга? Нямаше много време да анализира изражението му, когато устата му докосна нейната с нежни целувки, а после заигра по-съблазняващо, стана настоятелна и в същото време нежна.
В целувките му се долавяше отчаяние, докато ръцете му се стягаха здраво около нея, а пръстите му се забиваха в меката плът на раменете й. За нейно смущение Тарик седна на скамейката и я притегли на скута си. Устните им още бяха слети, но ръцете му бяха пуснали раменете й и сега галеха гърдите й под късото елече.
Потънала в целувката му, Уилоу почувства огромната сила на взаимното им привличане. Беше толкова близо до екстаза, колкото можеше да стигне, без всъщност Тарик да е в нея. А господ да й е на помощ, но тя наистина го искаше в себе си. Вече я беше обезчестил, можеше да повтори акта и да задоволи и двама им. Щом се махнеше оттук, никога повече нямаше да види този арогантен пират и прав му път, помисли тя. Но дълбоко в сърцето си знаеше, че сама се лъже. Тарик щеше да й липсва, макар че беше безразличен към нея.