На вратата се почука.
— А, това ще да е Мустафа. Влез.
Мустафа влезе в стаята, носейки поднос, натоварен с купи и блюда. Уилоу ахна, оценявайки възхитителните аромати.
Мустафа остави подноса на една ниска масичка, заобиколена от възглавници.
— Сандъците ще пристигнат скоро. — Отправи преценяваш поглед към Уилоу, преди да се обърне към Тарик. — Мислиш ли, че е разумно, господарю, да позволяваш на жената да се движи свободно, където пожелае?
Тарик не се обиди от думите на Мустафа; той знаеше, че неговият приятел не иска да го оскърби.
— Каква вреда може да причини това? Мислех, че на Уилоу ще й харесат няколко седмици или дни — колкото и време да е необходимо на Ахмед, за да се върне, — да бъде свободна да се облича както иска или да ходи където й харесва, в рамките на разумното, разбира се. Съмнявам се, че ще бъде толкова глупава да предприеме още един неразумен опит за бягство.
Мустафа изгледа продължително Уилоу, после излезе.
— Той не ме харесва — отбеляза тя.
— Трябва да му простиш. Най-важното за него е да пази мене и майка ми. Иска да я види благополучно избавена от опасност също толкова силно, колкото и аз.
Привлечена от храната, Уилоу се отпусна на една дебела възглавница, докато Тарик вдигаше похлупаците от различните блюда. Тя си взе плодове, малко сладко руло, от което капеше мед, и порция гореща каша от някакви ядки, които не успя да разпознае.
Задъвка замислено парче от рулото.
— Мустафа ме вижда като пречка за плановете ти.
Тарик знаеше, че Мустафа се страхува от нарастващото му привързване към Уилоу, но неговият приятел знаеше и че Тарик е заложил прекалено много, за да остави емоциите да вземат връх над него. Макар че много се беше привързал към Уилоу — прекалено много, може би, както беше осъзнал Мустафа, — не можеше да се отклони от първоначалния си план да спаси живота на майка си. Мъгла се спусна пред очите на Тарик. Как да прецени животът на коя от двете жени му е по-скъп, когато и двете бяха еднакво ценни за него? Откъде ми хрумна тази мисъл, запита се Тарик.
Като любовница Уилоу нямаше равна, но той се страхуваше, че тя е нещо повече за него, не само това. Нямаше нито времето, нито енергията да се посвети на каквото и да било друго чувство освен на омразата и отмъщението. Да накаже Ибрахим заради жестоките убийства на братята им и да осигури безопасността на майка си — това беше на първо място. Той нямаше право да се отдава на никакво нежно чувство, особено към Уилоу. Тя беше тук само поради една причина, и тя не беше да става негова любима и обожавана жена. Ако забравеше тази причина, би могъл да загуби майка си.
— Нямаш ли какво да кажеш? — запита Уилоу, без да вдигне поглед.
Тарик сви рамене.
— Какво мога да кажа? Мустафа се страхува, че съм си загубил ума по тебе.
Тя вдигна поглед, очите й блестяха.
— А така ли е?
Тарик преглътна мъчително. Какво можеше да й каже? Че наистина си е загубил ума по нея? Че обичаше да се люби с нея, че му харесваше да я учи как да дарява и да получава удоволствие? Да откриват заедно съвършената хармония на телата си? Да, можеше да й каже тези неща, но те нямаше да имат значение, защото тя беше обречена да отиде в леглото на Ибрахим.
— Харесваш ми — изрече той след дълга пауза. — Бих те задържал за себе си, ако беше възможно.
Уилоу го погледна мрачно.
— И за да облекчиш съвестта си, ми позволяваш да вкуся малко свобода. Колко любезно от твоя страна. Трябваше да се сетя, че няма защо да очаквам милост от един пират.
Тя стана и се отдалечи. Тарик я хвана за ръката.
— Къде отиваш?
— В харема, където ми е мястото. Нека донесат сандъците там, когато пристигнат.
— Оставаш тук. Ще се храним заедно, ще се любим и ще спим заедно, докато си под моя закрила.
— Предпочитам да бъда твоя затворничка. Ако искаш жена в леглото си, намери си друга наложница. Мислех… о, как съм могла да бъда толкова глупава? След снощи предположих… надявах се… Ти си дори още по-безсърдечен, отколкото мислех. Пусни ме!
Изтръгна ръката си от неговата и му хвърли яростен поглед. Той поклати глава.
— Ти не си моя затворничка! Ти си ми гостенка.
— Гостите не се третират като стока. — И тя му обърна гръб.
Тарик я обърна с лице към себе си.
— Погледни ме и ми кажи, че не ти харесва да бъдеш в леглото ми. Кажи ми, че мразиш това, което правихме с тебе.
Тя отказа да вдигне очи към него.
— Погледни ме, Уилоу.
Тонът му не търпеше никакви възражения. Тя вдигна брадичка. Погледите им се срещнаха и се сблъскаха.
— Целуни ме, красавице.