— Предположих — отвърна тя. — Моля те, продължавай.
— Принц Тарик осведомил ли те е за плановете си?
— Това, че смята да ме размени срещу майка си? Да, знам какви са плановете му за мене, още откакто станах негова пленница. Определена съм за харема на Ибрахим.
Мустафа кимна мъдро.
— Добре е да знаеш на кого принадлежиш.
Брадичката на Уилоу се вирна предизвикателно.
— Не принадлежа на никой мъж.
Мустафа поклати глава, тъмните му очи бяха тъжни.
— Не разбирам защо моят принц иска да пожертва живота си за тебе. Но знай, господарке, че няма да го позволя.
Уилоу го изгледа объркано.
— За какво говориш?
— Принцът ми каза, че няма да те изпрати на Ибрахим. Ще пожертва живота си заради тебе. Ибрахим ще е доволен от сделката. Той се бои да не би брат му да го лиши от власт. Един мъртъв брат не може да оспори властта му.
Уилоу беше потресена и не можа да каже нищо. Снощи Тарик не беше дал никакви признаци, че има намерение да я пощади и да се пожертва вместо нея. Кога бе взел това решение? Защо? И нещо по-важно, можеше ли тя да му го позволи?
— Какво искаш да направя? — запита Уилоу.
— Да убедиш принца да се откаже от тази лудост. Животът му е твърде важен, за да бъде принесен в жертва, защото един ден Турция може да има нужда от него. Ибрахим няма деца от никоя своя наложница. Смята се, че е безплоден. Ако нещо се случи с него, принц Тарик ще наследи султаната и ще стане владетел на великата Османска империя.
Уилоу се замисли над всичко, което й беше казал дотук Мустафа, но нищо нямаше смисъл. Тарик беше пират. Пиратите нямаха в себе си нищо благородно. Той казваше, че се интересува от нея, но това в никакъв случай не можеше да се смята за обяснение в любов. Тя знаеше, че Тарик я харесва много, но щеше ли да жертва живота си за жена, към която изпитва просто привързаност.
— Искаш да убедя Тарик, че животът му е по-ценен от моя — повтори тя.
— Да, господарке. Твоят живот е нищо в сравнение с този на принц Тарик.
Уилоу изфуча:
— Моят живот означава нещо за мене и за семейството ми.
Мустафа се отпусна, разочарованието му беше осезаемо.
— Мислех, че имаш чувства към господаря ми, но съм сбъркал.
— Не си сбъркал, Мустафа. Аз наистина имам чувства към Тарик. Твоята загриженост не е толкова голяма като моята. Иначе щеше да разбереш, че върши самоотвержен акт на чест и благородство.
Мустафа се намръщи.
— Обичам принц Тарик повече от собствения си живот. На драго сърце бих умрял за него. Пазих го в Истанбул и ще продължа да го защитавам, докато съм жив.
— Прости ми, че се усъмних в тебе — извини се Уилоу.
— Знам колко сте близки двамата и че той уважава мнението ти и цени приятелството ти.
— Тогава ще ми помогнеш ли да го убедя да не поема по този самоунищожителен път?
— Мустафа, какво правиш тук! — чу се гръмовният глас на Тарик от вратата. — Нямаш право да разгласяваш личните ни разговори пред господарката Уилоу.
Прости ми, господарю — изрече Мустафа без капка съжаление в гласа. — Казах ти, че ще направя каквото трябва, за да ти попреча да пожертваш живота си.
— Моят живот си е мой, мога да правя с него каквото поискам. Остави ни!
Мустафа хвърли предупредителен поглед към Уилоу и излезе.
— Какво ти каза той? — запита настоятелно Тарик.
— Защо, Тарик? Защо искаш да се пожертваш заради мене?
Тарик вдигна рамене.
— Може би не съм толкова безсърдечен, колкото смяташ.
Въпреки меко изречените му думи Уилоу усети много дълбока причина.
— Това ли е единственият мотив?
— Аз съм по-подготвен да се защитя срещу Ибрахим, отколкото ти или майка ми. Нямам намерение да умирам, Уилоу.
Една фина вежда се повдигна в неверие.
— Така ли? Мустафа мисли иначе.
— Не съм му казал всичко.
— Как смяташ да се спасиш? От това, което съм чувала за брат ти, той ще нареди да те убият още в мига, когато стъпиш на брега в Истанбул.
— Всичко е в главата ми — отвърна Тарик. — Ти и Мустафа оскърбявате интелигентността ми.
Думите излязоха с лекота от устата й, въпреки че не беше смятала да ги изрече.
— Няма да го допусна. Аз поне имам шанс да оживея, а ти нямаш. Едва ли ще останеш жив повече от миг.
Уилоу не можеше да позволи на Тарик да умре. Мустафа беше прав. Ибрахим не би оставил брат си жив.
— Знам какво си мислиш, но съм решил — каза Тарик. — Нищо няма да се промени.
— Каза, че имаш план. Какъв?
Тарик отвърна очи. Пожела си наистина да беше имал някакъв план. Всичко, което знаеше, беше, че не може да остави майка си да умре, защото се интересува повече, отколкото би трябвало, от една английска красавица.