13
Тарик започна да се стяга за път. Подготви два кораба — своя „Отмъщение“, който щеше да отплава за Истанбул, и друг, който да откара Уилоу у дома й. Мустафа категорично отказваше да му помага; двамата непрекъснато се караха заради решението на Тарик да се пожертва за една жена.
Тарик знаеше, че Мустафа ще поеме командването на братството, щом той замине, макар и без особено желание, а капитан Фауд ще стане неговият лейтенант. Вече беше говорил с Фауд за това и беше получил неговото неохотно съгласие. Братството щеше да просъществува, независимо кой го командва.
Колкото до Уилоу, тя щеше да се върне при баща си и да живее живота си без него. Може би щеше да се омъжи за годеника си или за друг, когото хареса. Но преди да се разделят, тя беше негова и двамата правеха любов всяка нощ. И всяка нощ Тарик отхвърляше молбите й да промени плановете си с дълбоки целувки и огнени ласки.
Макар да не се беше отказал от надеждата, Тарик нямаше представа как точно ще избегне смъртта. Дори не можеше да измисли как ще оцелее, докато майка му се озове в безопасност на борда на „Отмъщение“ на път за Липси. Твърде вероятно беше Ибрахим да заповяда той незабавно да бъде екзекутиран.
Уилоу не знаеше какво да прави. Всеки път, когато се опиташе да втълпи малко здрав разум в главата на Тарик, той отказваше да слуша. После се любеше с нея така, сякаш им беше за последно, което може би беше самата истина, ако той не спреше да плете все така упорито мрежата на собствената си смърт.
Уилоу беше сигурна, че има повече шансове да оцелее в харема на Ибрахим, отколкото Тарик в затвора на султана. Ибрахим можеше да желае тялото й, но жадуваше за смъртта на Тарик. Тя направи отвратена гримаса, когато помисли за ръцете на Ибрахим по себе си, но беше решена да стори всичко необходимо, за да запази живота на Тарик. Даже ако това означаваше да стане наложница на султана.
Уилоу беше стигнала до заключението, че обича Тарик. Как можеше да не го обича? Който и да било мъж, готов да даде живота си за нея, заслужаваше да го обича; тялото й вече беше негово.
Тарик намери Уилоу в градината, когато отиде да я потърси един следобед. Седна до нея с мрачно изражение.
— Корабът на Ахмед пристигна.
Уилоу замря.
— Толкова скоро?
Той кимна мрачно.
— Смятам да тръгна със сутрешния отлив.
— Няма ли нищо, което да мога да направя, за да променя намеренията ти? Изпрати ме при Ибрахим, както планираше от самото начало. Кълна се, че той няма да ме убие. Ще го накарам да ме направи своя фаворитка.
Явно не трябваше да казва точно това. Ниско ръмжене се изтръгна от гърдите на Тарик.
— Ибрахим няма да те докосне. — Той стана внезапно. — Чака ме работа. Ще се върна навреме, за да вечерям с тебе. — Изражението му се смекчи. — След това ще се любим до зори, когато трябва да се разделим.
Сълзи потекоха по бузите на Уилоу, докато наблюдаваше как Тарик се отдалечава. Трябваше да направи нещо, но какво?
Беше потънала в мисли, когато чу стъпки по плочките на пода. Обърна глава, изненадана да види Мустафа и Бейба да се приближават.
Мустафа се поклони.
— Прости ни, че нахлуваме, господарке. Почуках, но ти не ме чу.
— Знам за какво сте дошли. Корабът на Ахмед се е върнал.
Мустафа сведе глава.
— Не мога да позволя принцът да тръгне на смърт. И ще спазя обещанието, което дадох на майка му.
— Съгласна съм — каза Уилоу. — Ако има начин, бих заела мястото му.
Бейба, която дотогава беше мълчала, излезе напред.
— Има начин, господарке, но може да не ти хареса.
— Кажи ми го! Ще направя каквото и да било, само и само да попреча на Тарик да погуби живота си.
— Склонна ли си да отидеш при Ибрахим?
Уилоу я разбра правилно. Кимна полека.
— Предложих го на Тарик, но той отказа да ме послуша. Той… закле се, че няма да стана наложница на Ибрахим.
Острият поглед на Мустафа направо пронизваше Уилоу, сякаш търсеше истината. Вероятно я намери, защото се усмихна — първата усмивка, която Уилоу беше видяла от него.
— Ето моя план, господарке. Бейба знае как да използва билки. Ще приготви силно успокоително за принц Тарик. То ще го накара да заспи много, след като корабът му отплава, за да те откара в Истанбул.
— Тези билки няма да му навредят, нали? — запита тревожно Уилоу.
— Не — увери я Бейба. — Ние обичаме нашия господар; тук никой не му желае злото.
Уилоу запита любопитно:
— Как ще дадете на Тарик успокоителното, без да събудите подозрението му?
— Няма да бъде трудно — обясни Мустафа. — Бейба ще го сипе в чая му. Тази вечер трябва да не пиеш чай на вечеря, а да поискаш сок.
— Ами ако Тарик не пожелае чай?