В късният следобед на следващия ден Уилоу лежеше на леглото си полузаспала, когато Али Хара нахлу в каютата.
— Мустафа се върна! Скоро ще дойде при тебе.
Уилоу се изтръгна от летаргията.
— О, Али Хара, толкова ме е страх. Ти си единственият човек, пред когото мога да призная това.
Али Хара хвана ръцете й и ги стисна.
— Ще бъда при тебе, господарке. Няма да допусна някой да ти навреди.
Уилоу преглътна буцата, заседнала на гърлото й.
— Можеш ли да ми помогнеш да стоя далече от леглото на Ибрахим?
Тъмните очи на Али Хара се изпълниха със състрадание.
— Ако такова нещо е възможно, ще направя всичко, доколкото ми стигат силите.
Уилоу изтри една сълза.
— Благодаря.
На вратата се почука и Мустафа влезе в каютата. Свирепото му изражение се успокои, когато погледна към Уилоу.
— Свършено е, господарке. Уговорих размяната с Ибрахим.
— Още ли ме иска? — прошепна Уилоу.
— Със сигурност, господарке. Но настоява да те види, преди да пусне Салиха султан. Трябва да го посетиш в личните му покои тази вечер. Али Хара ще донесе дрехите, които трябва да носиш, и ще ти помогне да се приготвиш за аудиенцията. Умолявам те, не казвай нищо, което да накара Ибрахим да промени решението си.
Не можейки да намери думи, Уилоу само кимна.
— Ще ти донеса дрехите — каза Али Хара, след като Мустафа излезе. — Натоварих ги на кораба, преди да заминем от Липси. Докато ме няма, използвай крема, който ти даде Бейба, за да премахнеш космите от тялото си. Ако кожата ти не е гладка и обезкосмена, когато се представиш пред султана, той ще се отврати. Когато се върна, ще ти направя хубава прическа.
С тежко сърце Уилоу последва инструкциите на Али Хара. Изглеждаше смешно да премахва космите от тялото си, но го направи, защото не искаше да предизвиква неприятности… все още. Тъкмо беше свършила тоалета си, когато Али Хара пристигна с дрехите, които тя трябваше да облече за първата си среща с Ибрахим.
Той излезе отново, за да намери фередже, докато тя обличаше късото елече, украсено със скъпоценни камъни, и многослойните поли, достатъчно прозрачни, за да разкриват очертанията на краката й. Широк колан, обсипан също със скъпоценни камъни, и меки чехли довършваха тоалета. След като се облече, Уилоу направи гримаса. Приличаше на робиня от „Хиляда и една нощ“, каквато наистина щеше да бъде, след като влезеше в сарая на султана.
Разтърси я тръпка. Сексуална робиня.
Али Хара се върна, остави фереджето на леглото и взе една четка за коса.
— Седни, господарке, за да ти среша косата. Ибрахим няма да може да устои на красотата ти. Косата ти е като злато, а кожата — гладка като порцелан. Ако му харесаш, султанът може да те направи своя съпруга.
Уилоу ахна отвратена.
— Господ да ми е на помощ, защото само Той знае, че не се стремя към тази титла. Ще бъда щастлива, ако ме оставят в харема, без никой да ми обръща внимание и без султанът да ме пожелае.
— Това няма да се случи, господарке — увери я Али Хара. — Никой мъж няма да те пренебрегне, щом те види.
Обезсърчена, Уилоу позволи на Али Хара да й среше косата. Затваряйки очи, тя изпразни ума си от всичко с изключение на Тарик и техните еротични нощи. Спомни си как се бяха любили в хамама и игриво се бяха хранили един друг след това. Преживя отново деня, когато се бяха любили на пода сред купчина възглавници, а после в леглото му.
— Трябва да носиш косата си пусната. Изглежда най-добре, когато се спуска по раменете до кръста ти — реши Али Хара, оставяйки настрана четката. — Не мога да направя нищо, за да увелича естествената й красота. Готова си, господарке.
Уилоу преглътна мъчително. Никога нямаше да бъде готова. Но се беше съгласила с плана на Мустафа и щеше да го изпълни. Не че не беше изобретателна. Докато умът й работеше, щеше да крои планове и може би дори да избяга.
— Готова ли си, господарке? — извика Мустафа зад вратата.
Дъхът й излезе със свистене от гърлото.
— Да, готова съм.
Али Хара й помогна да облече фереджето и отвори вратата. Следобедното слънце преливаше в златист здрач, когато Уилоу излезе на палубата. Мустафа я хвана за лакътя и я придружи до перилата.
— Можеш ли да слезеш по въжената стълба в лодката, господарке? Не е голямо разстояние. Ще ти помогна.
Уилоу погледна надолу. Изглеждаше й като истинска пропаст, но щеше да направи каквото трябва заради Тарик. Мустафа тръгна напред, за да й помага при слизането. Али Хара я прехвърли над перилата. Уилоу постави крак на първото стъпало и полека започна да слиза, проклинайки фереджето, което я спъваше. Полека стигна най-долу, където я чакаше Мустафа. Той я настани в люлеещата се лодка, докато Али Хара слизаше по стълбата.