— Съобщение за вас, госпожо Инскип. От ръководството на хотела. Наредено ми е да изчакам за отговора.
— Благодаря. — Кейт хвърли любопитен поглед на детския почерк, с който бе адресирана бележката, после разгъна листа хартия, очевидно откъснат от ученическа тетрадка, и зачете краткото съобщение, грижливо изписано с едри печатни букви. В него се казваше: „Моля, приемете нашата покана за вечеря. Очакваме ви тази вечер, в седем часа.“ Подписът бе на Дейвид Хоторн.
— Изчакайте секунда — каза тя на прислужника, след което намери един празен лист с емблемата на хотела и написа кратък отговор, че приема поканата. Сгъна бележката на две, постави я в плик за писма и я предаде на момчето. В мига, в който вратата се затвори след него, младата жена се втурна към гардероба. Със задоволство установи, че Сара и Маргарет се бяха справили успешно с избора на дрехи. Усмихната, тя започна да изпробва какво да си сложи за вечерта.
Точно в седем часа Кейт се отправи надолу по алеята, водеща към просторната и елегантна вила на Джаред и Дейвид, която се намираше на известно разстояние от хотела. Бе облечена в скромна, но изящна тясна памучна рокля в блестящо зелено, дълга до глезените и чудесно подхождаща на златистите сандали на краката и.
Къщата бе разположена на върха на стръмния скалист нос, надвесен над залива, откъдето се разкриваше неописуемо красива гледка към океана и десетките коралови рифове и плитчини, заобикалящи острова. Забелязваше се едва-едва сред буйната тропическа растителност, където кокетно се бе сгушила.
За един кратък миг Кейт се поколеба, преди да почука на вратата. Никога преди не бе получавала подобна покана и сега бе силно заинтригувана, като се питаше дали Джаред бе запознат с плановете на сина си за вечерта. Най-накрая, тя почука леко — миг по-късно от вътрешната страна се чу тропот на крака и вратата се разтвори със замах.
— Здрасти! — посрещна я Дейвид. — Знаех си, че ще дойдеш. Масата вече е сложена, а татко е във всекидневната.
Кейт пристъпи в прохладното фоайе и се огледа с любопитство. Всичко бе подбрано с изтънчен вкус и напълно хармонираше с останалата мебелировка: подът от полирани дъски, тръстиковите рогозки, саксиите с екзотични тропически растения. Френските прозорци, които заместваха почти всички стени на фоайето, превръщаха помещението в нещо като закрита веранда; те бяха широко разтворени и свободно пропускаха свежия океански бриз, като същевременно разкриваха и невероятната красота на залива отдолу.
Дейвид въведе своята гостенка в обширна стая, обзаведена с мебели от палмово дърво. Кейт слезе по двете стъпала, които представляваха прехода към помещението и веднага забеляза Джаред, който стоеше до малка масичка за сервиране на напитки. Чул стъпките й, той рязко се обърна и я огледа с преценяващ поглед. По лицето му плъзна лека усмивка.
— Невинен съм — подхвърли шеговито. — Идеята бе изцяло на Дейвид.
— Не се и съмнявам — Кейт също се усмихна в отговор, намигвайки на момченцето, което сияеше от задоволство.
— Хайде, татко, би трябвало да й предложиш питие — обърна се Дейв към баща си. — После ще я запозная с Веселушко.
— Благодаря ти, че ми напомни, дребосъче. Какво ще пиеш, Кейт?
— Малко шери ще ми дойде много добре.
Джаред кимна и взе една бутилка от масичката на колела, като междувременно запита Дейвид:
— Кога ще изпратят от ресторанта поръчаното за вечеря?
— Казах им да го донесат в седем и половина. Не е прекалено рано, нали? — разтревожи се внезапно момченцето.
— Напротив, точно навреме. — Джаред подаде чашата с шери на Катрин. В погледа му се четеше нещо средно между насмешливост и сексуално предизвикателство. — Дейв ми каза, че се е погрижил за всичко необходимо тази вечер.
Дейвид кимна доволно.
— Кейт, ела да те запозная с Веселушко.
— А кой е Веселушко? — поинтересува се младата жена, като послушно последва хлапака извън всекидневната. Влязоха в просторна кухня, където Кейт видя голям жълто-зелен папагал, кацнал върху метална клетка. Изгледа я недоброжелателно и с нескрито презрение.
— А, сега разбирам. Не ми прилича кой знае колко на Веселушко. Дали няма да се опита да ми отхапе пръста, ако се опитам да го погаля по главата?