— Не, естествено! — увери я Дейв.
— А на бас! — изграчи Веселушко, сякаш за да го опровергае, но въпреки това протегна врат в очакване на милувка.
— Красавец е — възхити се гостенката им, докато предпазливо галеше папагала. — Много думи ли знае?
— Току-що чу целия му репертоар — осведоми я Джаред.
— А на бас! — измери го с гневен поглед птицата.
— За щастие, поне се е научил да използва най-доходоносната фраза на Аметистовия остров.
През това време Кейт бе започнала да разглежда кухнята. Видя, окачени на хладилника, няколко рисунки с молив. Приближи се, за да ги разгледа по-добре и установи с удивление, че представляваха доста точни и умело нарисувани скици на залива и различни места от курорта.
— Прекрасни са! — Възхити се тя. — Твои ли са, Дейв?
— Ами, да. Наистина ли ти харесват?
— Много! Ти действително притежаваш невероятен талант!
Момченцето се изчерви от радост при този комплимент и побърза да каже:
— Благодаря! Е, както виждам, — погледна Джаред, после Кейт и започна бавно да отстъпва назад към вратата, — май всичко е наред и аз мога да вървя!
Катрин го изгледа изненадано.
— Няма ли да вечеряш с нас?
Дейв поклати глава.
— Карл Шимазу ме покани да преспя тази нощ в тяхната къща. Майка му е съгласна. А утре двамата с него ще учим заедно. — Хвърли поглед към Джаред и добави: — Няма защо да се притесняваш, татко! Помолих хората в кухнята на ресторанта да се погрижат за всичко необходимо.
— Изключително съм ти признателен, дребосъче — ухили се баща му. — Оценявам усилията ти!
— Е, няма защо! Приятна вечер.
Пета глава
Вечерта бе топла и натежала от ухания. Кейт мълчаливо се остави на Джаред да я изведе сред мрака навън, като ясно съзнаваше, че отново, както предишната нощ по време на бала, бе завладяна от някаква странна магия, на която не можеше да устои. Сега обаче нямаше как да се измъкне — пръстите на Джаред здраво стискаха нейните, а и самата тя не изпитваше никакво желание за бягство.
Без да дава никакво обяснение, нейният домакин я поведе надолу от верандата по няколкото стъпала, преминаващи в тясна пътечка, която отвеждаше към брега на океана. Прекосиха малка горичка от палми, чиито гъсти сенки бяха в рязък контраст с обляното в лунна светлина закътано заливче отвъд дърветата. Не бе Кристалният залив — централната плажна ивица на Аметистовия остров, а без съмнение частно притежавано ограждение от брега, недостъпно за туристите. Тишината бе нарушавана единствено от тихия плясък на вълничките, които оставяха бледа диря от морска пяна по пясъка, проблясваща като сребърно колие под лунните лъчи.
— Къде ме водиш? — попита Кейт, без да я е грижа кой знае колко за отговора.
— На едно специално място, известно само на мен. И преди да проявиш обичайното любопитство, нека ти кажа, че досега не съм водил други гостенки на курорта там.
— Не възнамерявах да те питам за това.
— Започваш да ми имаш доверие, така ли?
— Просто тази вечер нямам желание да задавам прекалено много въпроси.
Пръстите му стиснаха ръката й още по-здраво.
— Чудесно. Мисля, че така би било много по-добре и за двамата.
Спряха на брега на океана и свалиха обувките си, след което продължиха бавно да се разхождат покрай водата, докато стигнаха до другия край на заливчето. Там Джаред заведе Кейт до сенките на една палма, разгъна одеяло върху пясъка и застана прав до своята спътничка, без да промълви нито дума. Изразът на лицето му обаче бе напрегнат от едва сдържано желание, и след като продължи да стои още няколко секунди неподвижен и вперил поглед в нея, Кейт разбра, че очакваше тя да вземе окончателното решение. Младата жена се поколеба, но не за дълго и само след миг бе вече в ръцете му. Джаред я притисна плътно към себе си и Кейт внезапно се почувства безкрайно спокойна и отпусната, на сигурно място в неговата така позната прегръдка — там, където без съмнение бе нейното място.
— Обещай, че утре сутринта няма да съжаляваш — прошепна Джаред в ухото й, заровил нежно пръсти в нейните гъсти коси. — Искам и двамата да изживеем нещо прекрасно и неповторимо, без после да се обвиняваме взаимно, да търсим извинение или да се измъчваме от угризения.
— Не бих те последвала чак дотук, ако изпитвах някакви колебания.
— Снощи също мислех, че си наясно какво искаш, но въпреки това ти си тръгна, без да кажеш нито дума.
— Вече ти казах, че тогава имах и друга причина да действам по този начин — страхувах се, че всичко се развива прекалено бързо. Сякаш насън, а не в действителност. После разбрах, че твоята приятелка Лети се опитваше да уреди връзка между нас и това вече съвсем ме притесни. Трябваше ми време да размисля.