— Липсва ли ти?
— Не. — Кейт се усмихна и добави: — Уверена съм, че и аз не му липсвам. Към края на брака ни вече ми бе дошло до гуша да подхранвам изкуствено нарасналото му до безкрайност его и да се чудя как да отговарям на язвителните му забележки по отношение на книгите ми. Боя се, че вследствие на това съм се превърнала в опърничава заядливка!
— Ти? Заядливка? Шокиран съм от такова признание.
— Според Хари бях точно такава.
— Вероятно защото не е знаел как да се отнася с теб — подхвърли небрежно Джаред. — Значи, в края на краищата, той си подви опашката и избяга, така ли?
— Опакова си нещата и си замина, но, естествено, преди това ми изнесе подобаващо драматична реч за сбогом. Поплаках около четвърт час, след което приятелките ми Сара и Маргарет дойдоха и ме изведоха навън — хапнахме пица, пийнахме шампанско и аз се успокоих. Казаха ми, че имам късмет най-сетне да се отърва от Хари — четиридесет и осем часа по-късно вече знаех, че са напълно прави. Все пак ми трябваше известно време да загърбя окончателно цялата история.
Събеседникът й кимна със сериозно изражение.
— Хари не е бил подходящ мъж за теб.
— Абсолютно прав си. — В този миг Кейт си помисли, че човекът, за когото винаги бе мечтала, досега бе съществувал единствено в книгите й. Днес го бе опознала в действителност — тук, на Аметистовия остров.
— От друга страна, — ухили се Джаред — надявам се, не си забравила какво сподели преди малко.
— А именно?
— За разлика от бившия ти съпруг, аз поне съм съвършен. Точно това бяха думите ти.
Катрин се изсмя.
— Не съм съвсем убедена, че нося отговорност за подобно изказване, като се има предвид, че бях под въздействието на стотици активирани хормони.
— Ако нещата при теб стоят наистина така, явно просто трябва повторно да ги активирам, за да те накарам да направиш същото признание. — Той се измести така, че сега тя лежеше под него. — Отново и отново.
— Така можем да изкараме цялата нощ на брега.
— И на мен ми хрумва същата идея. — Наведе глава и впи устни в нейните.
Много по-късно се чу доволната въздишка на Кейт. Тя се сгуши в прегръдките му и тихо прошепна:
— Прекрасно…
Следващите няколко дни представляваха шеметен водовъртеж от страст, щастие и смях. Кейт ходеше да се гмурка при рифовете заедно със сина на Джаред, обикаляше острова с джип в компанията и на двамата, хранеше се почти само с папая и току-що уловена риба и прекарваше в прегръдките на своя тъй мечтан любим всяка свободна минута, през която той успяваше да се откъсне от работата си. Кейт скоро установи, че освен със задълженията си на баща, Джаред бе извънредно зает и като управител на курорта, поради което им бе доста трудно да се виждат толкова често, колкото им се искаше. Никога не можеше да планира предварително всички задачи за следващия ден — непрекъснато изникваше нещо ново и програмата му бе свръх натоварена. Едва приключваше разговора си с отговорника по снабдяването във връзка с подготовката на някакъв банкет и се оказваше, че е изникнал друг проблем — повреда в техниката за пречистване на басейна. Един следобед Катрин го потърси в офиса му — нямаше го. Откри го да помага на персонала при сгъването на огромен куп хавлиени кърпи в пералното помещение на хотела.
— Дъщерята на помощник — домакинката ражда в момента и тя замина на Рубинения остров, за да помага, заедно с още две жени от персонала, които им се падат някакви роднини. Не успяха да се върнат тази сутрин и затова сме малко затруднени откъм работна ръка — бе й обяснил Джаред със сериозен, делови тон, докато очевидно доста умело се справяше със сгъването.
— Нека да помогна и аз — предложи Кейт и взе в ръце една от пухкавите и съвършено чисти хавлиени кърпи, върху която бе щампована емблемата на Кристалния залив. Джаред премигна изненадано, след което се ухили широко и отвърна:
— В тази ситуация приемам всяко предложение за помощ, което мога да получа.
— Надявам се, че със същата готовност ще приемеш и да намалиш с няколко долара сметката ми за днешния ден!
— Нямаш проблеми! Защо обаче да не хвърлим ези-тура: ако спечелиш, днес поемам всички твои разноски, ако изгубиш — плащаш двойно!
— Няма да го бъде, Хоторн! За разлика от тукашните традиции, аз лично залагам само когато съм уверена, че ще спечеля!