Персоналът слушаше размяната на реплики между Джаред и неговата гостенка и очевидно се забавляваше. За отрицателно време всички на острова бяха запознати със случилото се в пералното помещение, а от този ден нататък на младата жена й се носеха два пъти повече кърпи от обикновено.
Джаред по никакъв начин не се опитваше да скрие връзката им и скоро Кейт установи, че всички жители и гости на Аметиста, без изключение — от хотелския персонал до Дейвид, полковника и Лети, бяха доволни и наблюдаваха с радостно предчувствие развитието на техните отношения. Вероятно всичко щеше да бъде наистина прекрасно, в което Катрин бе убедена, ако не съществуваха два проблема. Първият бе, че само след месец тя щеше да си замине и това щеше да сложи край на техния чуден островен романс — в края на краищата, имаше закупен обратен билет за Щатите! Всеки път, когато се замисляше, Кейт изпадаше в мрачно настроение, ставаше нервна и трябваше да полага усилия, за да преодолее отрицателните емоции.
Второто нещо, което пречеше да се наслаждава пълноценно на връзката си с Джаред, бе по-трудно за дефиниране, но определено я изпълваше с нарастващо безпокойство. Ставаше въпрос за това, че повторно го бе видяла да се отправя на загадъчна среднощна разходка към развалините на замъка заедно с Макс Бътърфилд, към когото младата жена определено бе започнала да изпитва антипатия — с непрестанните си хвалби за страхотния роман, който възнамерява да напише, той й напомняше твърде много за бившия й съпруг.
Вечерта, когато ги бе забелязала да се отправят към замъка, тя се бе прибрала в стаята си, до, която Джаред я бе изпратил след разкошна вечеря в хотелския ресторант. Бе я любил страстно, но доста припряно, казвайки й, че за съжаление трябва да се прибере в къщи по-рано, тъй като момичето, което пазеше Дейвид, можело да остане само до полунощ. Нещо в думите му обаче я бе усъмнило, а освен това знаеше, че след кратко отсъствие Макс Бътърфилд се бе завърнал от острова. В продължение на доста време след като Джаред си бе тръгнал тя се опитваше да заспи, тормозена от съмнения, въпроси и чисто любопитство — най-накрая, изпълнена с мрачни предчувствия, тя стана, навлече чифт джинси и тъмна фланелка и пое надолу по пътечката, водеща до разклонението за към замъка. Скри се в храстите и зачака.
Измина повече от час, когато до слуха й достигна жаловитият глас на Макс, задъхан от изкачването и миг след това пред нея изникна Джаред, съпътстван от дебелия мъж. Продължиха напред, без да я забележат. Доста дълго време ги чака да се завърнат, докато накрая се отказа и се прибра в стаята си. Тази нощ така и не успя да се наспи.
Както и да гледаше на случилото се, в едно нещо нямаше съмнение — Джаред я бе излъгал. Не бе бързал, за да отиде при сина си, а поради съвсем друга причина.
На следващата сутрин Кейт се разположи в един шезлонг на терасата, от която се откриваше прекрасен изглед към морето, и се замисли как да действа по-нататък. Отново и отново взимаше решение да запита директно Джаред какво става, но всеки път се отказваше, като си припомняше, че той съвсем съзнателно и нарочно я бе заблудил предишната нощ — очевидно не желаеше тя да знае какво правят двамата с Макс Бътърфилд. Ето защо вероятно повторно щеше да я излъже, а това никак нямаше да й бъде приятно. Явно просто трябваше да приеме факта, че макар Джаред да се бе оказал мъжът на нейните мечти, тя все още го познаваше съвсем бегло.
— Добро утро! — чу се познат жизнерадостен глас. — Как върви антистрес кампанията?
Кейт мигом се отърси от мрачното си настроение, когато видя пред себе си усмихнатото лице на Лети Плат.
— О, страхотно! Чувствам се като нов човек. А и чета нещо адски интересно. — Посочи към дневника на Амелия Кавендиш, разгънат на коленете й.
Лети хвърли любопитен поглед на подвързаната в кожена подвързия книга.
— Значи Джаред все пак се е решил да ти позволи да се запознаеш със скъпоценните му томове. Поздравления! Истинско постижение, като се има предвид колко е предпазлив в това отношение — пази ги заключени в специален остъклен шкаф.
— Зная и не го обвинявам. Четивото е наистина невероятно увлекателно, щом веднъж успееш да разчетеш ръкописа. А и книгите са в удивително добро състояние — вероятно защото по онова време са използвали много по-качествена хартия, не като днешната евтина и обикновено рециклирана вече няколко пъти.
Лети кимна в съгласие и се отпусна в съседния шезлонг.
— Откри ли нещо любопитно за първо основателя на нашата колония? — попита тя.
— В интерес на истината — да, макар това да не е дневникът на Роджър, а този на Амелия. Например, ти знаеше ли, че тя е била влюбена в него от много по-рано, още от времето, когато е била младо момиче?