— Сериозно? Мислех си, че просто си я е избрал и я е отвлякъл без нейно желание, когато отива в Англия в търсене на съпруга.
— Нищо подобно. Амелия е била дъщеря на благородника, чието имение е граничело с това на бащата на Роджър. Още от съвсем малка е била влюбена в младия Хоторн, за което, хитрецът му с хитрец, разбира се, е знаел. Карал я безмилостно да страда, но също така именно той танцувал с нея на бала в чест на встъпването й във висшето общество. Тогава за пръв път я целунал. Ето, слушай:
В мига, в който неговите устни докоснаха моите, аз вече не принадлежах на този свят. И в най-смелите си мечти не си бях представяла, че е възможно такова безумно щастие! Знаех, че не трябва да му позволявам подобни волности, но мога да се закълна, че бях напълно безпомощна да му устоя. Струва ми се, че винаги съм обичала само и единствено него и че той най-сетне започва да изпитва същата любов към мен. Убедена съм в това, тъй като е истински джентълмен и в противен случай никога не би ме целунал. Оттогава не мога да си намеря място от вълнение. Нямам търпение да изчакам мига, когато ще поиска ръката ми!
— О-хо! — възкликна Лети. — Я да видя дали ще позная по-нататъшния развой на събитията! Господинът я измамва, като напуска Англия и така и не й предлага брак!
— Не позна. В действителност Роджър така и не я прелъстява. Просто на няколко пъти се поразгорещява и Амелия остава с убеждението, че се готви да поиска ръката й, докато един ден ненадейно не си стяга багажа и не напуска страната без никакво обяснение. Три години го няма никакъв и момичето е напълно отчаяно. В продължение на месеци страда и плаче неутешимо.
— Бедната!
— Оказва се обаче с твърд характер. Когато най-сетне успява да преодолее своята скръб, тя решава, че сърцето й никога няма да принадлежи на друг мъж. Отхвърля с презрение многобройни предложения за брак от страна на достойни млади благородници, макар семейството й всячески да се опитва да я накара да промени решението си. Не помагат обаче нито молбите, нито заплахите.
— Явно е била доста разочарована от силния пол и нищо чудно. Поради каква причина, всъщност, Роджър Хоторн напуска Англия?
— Още не съм успяла да разбера. Единственото, което Амелия пише в дневника си е, че е заминал, без да си вземе сбогом с никого. Бил е втори син и не му се е полагала никакво наследство. Предполагам, че просто е решил да замине, за да търси късмета си другаде — като пират. Въобще не му е хрумнало, че оставя Амелия с разбито сърце.
— Дори да му е минало през ума, едва ли подобна мисъл е можела да го разтревожи. Ясно е, че е притежавал основна част от типичните за мъжете черти.
— Стигнала съм до момента, в който току-що се е завърнал след тригодишно отсъствие. Амелия разбира, че е в Лондон и че е поискал ръката й от нейния баща. Очевидно вече е достатъчно богат и обществото с готовност си затваря очите пред незначителния въпрос по какъв начин е натрупал състоянието си. В дневника си момичето пише, че родителите й били възхитени от неговото предложение. Самата тя обаче отказва дори да го види — няма намерение да му се довери отново и да рискува за втори път да разбие сърцето й. Умирам от нетърпение да разбера какво става по-нататък.
— Е, лесно е да се предположи — нали знаем, че според легендата пиратът я отвлича и я докарва насила тук, на Аметистовия остров, като негова съпруга.
Кейт затвори книгата и каза:
— Нещо ми подсказва, че между двамата се е разгоряла сериозна битка, тъй като на този етап от разказа Амелия е все още бясна от постъпката му.
— Нищо чудно отношенията им да са се развили така, както се развиха вашите с Джаред. Трябва да ти призная, Кейт, че всички много се забавляваме да ви наблюдаваме.
— Да, не е трудно да се забележи. Имам чувството, че двамата с Джаред сме като златни рибки в аквариум, обградени от десетки любопитни погледи.
— Нямаш представа колко се радваме всички, че нашият шеф най-сетне се реши да се обвърже емоционално с някого и то съвсем сериозно. Прекалено дълго вече е сам с Дейвид и е крайно време да си намери добра съпруга.
Кейт се размърда неловко.
— Стига, Лети. Нали все пак си даваш сметка, че каквото и да става между нас с Джаред, то неизбежно ще приключи след един месец, когато ще ми се наложи да се кача обратно на самолета към къщи.
Събеседничката й се усмихна самодоволно.
— Ако твоят нов приятел прилича толкова на Роджър Хоторн, колкото лично аз съм убедена, не мисля, че ще те остави въобще да се приближиш до пистата!
— Няма как да ме спре! — възкликна импулсивно Кейт.