Лети се изкиска, продължавайки да се изтяга блажено на слънцето със затворени очи.
— Държиш се като малко дете! Не забравяй, че Джаред притежава този остров и винаги прави каквото си е наумил. Можеш да попиташ всекиго.
В същия миг Кейт се сети за неговите среднощни разходки до замъка на корсаря и застина в шезлонга си. Ами ако Лети бе права и Джаред наистина не просто управляваше Аметиста, а направо се разпореждаше тук като някой феодал? Нищо чудно властта да му бе завъртяла главата дотолкова, че да се бе забъркал в нещо противозаконно или най-малкото рисковано!
Май имам твърде развинтено въображение, каза си тя и се обърна към своята гостенка:
— Доколко познаваш Макс Бътърфилд?
— Макс ли? — Лети поотвори едното си око. — Не мога да ти кажа много за него, а и не е кой знае колко интересно. Живее тук от цяла вечност и е от онези пишман писатели, дето са убедени, че са някой нов Хемингуей — пие на поразия, но приликата свършва дотук — що се отнася до писането, го няма никакъв. Защо питаш? Да не би да се е опитвал да те сваля?
— Не. Просто ми беше любопитно. — Тъкмо се готвеше да зададе нов въпрос, когато до тях достигна гласът на Джаред.
— А, ето къде си била, Кейт. Цяла сутрин те търся! — Приближи се откъм гърба й и се наведе, като нежно я целуна по челото. — Здравей, Лети. Как се чувстваш днес?
— Великолепно! Кейт ме запозна с всички подробности около историята на Амелия Кавендиш, които са записани в дневника й. Крайно време беше най-сетне някой да я прочете от край до край!
— Лично аз се опитах веднъж, но не стигнах много далеч. Стори ми се доста досадно. Записките на Роджър и корабният му дневник са сто пъти по-интересни! — Младият мъж приседна в долния край на Кейтиния шезлонг. — Истинска мъка е да четеш дневник на жена!
— Ако искаш да знаеш, на мен пък ми харесва! Не мога да си представя, че в един корабен дневник може да пише нещо истински интригуващо! — Ръгна го леко в ребрата Катрин.
— Ох! — Джаред я изгледа укорително, потърквайки удареното място. — Чудесно отношение към един джентълмен, дошъл специално, за да те покани на вечеря у дома си!
— Да не би Дейвид отново да е мобилизирал персонала на ресторанта да ни обслужва като почетни гости?
— Хм… Не точно.
Кейт повдигна вежди с любопитство, забелязвайки хитрото пламъче в очите на Джаред.
— О? И кой, тогава, ще приготви вечерята? Вие двамата с Дейвид ли?
— Всъщност, смятахме да предложим на теб — ухили се Джаред с типичната си корсарска усмивка. — Дейв не е ял домашно приготвена храна от години. А трябва да призная, и аз също.
Лети се изкиска приглушено и закачливо подхвърли:
— Внимавай, Кейт! Май смятат да се възползват от теб!
— Доколкото ми е известно, дошла съм тук на почивка — гордо заяви младата жена.
— Е, ако не се справяш добре с готвенето, спокойно можеш да си го признаеш. Дейв и аз ще проявим разбиране, естествено. Още не е късно да поръчаме вечеря от ресторанта.
— Мога да готвя! — възпротиви се Катрин на предизвикателството в думите му.
— Сигурна ли си? — изгледа я със съмнение Джаред.
— Разбира се, че съм сигурна! — отвърна ядосано тя. Скептичното изражение на лицето му я вбеси окончателно.
— Не виждам нищо лошо в това да си признаеш, че не си кулинарка! Да не забравяме, че в края на двадесети век, с целия този напредък в технологиите, вероятно огромен процент жени така и не са се опитали да се научат да готвят сами. Освен това, са заети с кариерата си, със своя социален живот и…
— Вече казах — мога да готвя!
— Е, щом наистина смяташ, че ще се справиш…
— Да, смятам!
— И си сигурна, че няма да те затрудни?
— По дяволите! Не е кой знае какво! Нямаш ли си друга работа за вършене?
— О, да, добре, че ме подсети! — Джаред скокна на крака, след което отново бързо я целуна по челото със самодоволно изражение. — В лявото крило на хотела има проблем с главния водопровод и май трябва да отида да проверя как върви ремонтът. Ще те чакаме към шест часа довечера. Можеш да купиш всичките продукти, които смяташ, че ще са ти необходими, от магазина на Чан, Лети ще ти го покаже. Кажи на Чан, че аз те пращам, така ще можеш да ползваш отстъпката, която дава за курорта. — С тези думи Джаред се отдалечи, подсвирвайки си доволно.
Кейт го проследи с поглед, след което се обърна към Лети:
— Поправи ме, ако греша, но защо имам чувството, че току-що се оставих да бъда подведена като последна глупачка да приготвям безплатна вечеря за Джаред и Дейв?
— Да ти кажа честно, и на мен така ми се струва! — Лети я изгледа с любопитство. — Всъщност, можеш ли наистина да готвиш?