Бавно запристъпва надолу сред сенките, които играеха по каменните плочи и стени на стълбището под лъча светлина. В този миг разбра буквалния смисъл на това какво означава косата ти да се изправи от страх. Ръката й, стиснала здраво фенерчето, бе потна и трепереше. Кейт бе нащрек и готова в миг да се обърне назад и да побегне, ако се наложеше.
Въпреки всичко събра смелост и заслиза надолу по стълбите, следвайки отпечатъците от стъпки. Спомни си как на няколко пъти екскурзоводът бе подчертал, че основите на замъка са силно подкопани и той може всеки миг да рухне. Кейт обаче се успокои с мисълта, че щом някой вече е минавал оттук и то съвсем наскоро, опасността вероятно не е чак толкова голяма. Всъщност, Джаред и Макс явно бяха слизали тук неведнъж и то посред нощ.
Мракът наоколо се сгъсти, когато младата жена се озова под нивото на салона. Вече нямаше процепи в стените, през които да влиза светлина и въздух и тя едва успяваше да си поеме дъх сред влажната и застояла атмосфера. Когато се спираше, за да разгледа наоколо под светлината на фенерчето, Кейт виждаше единствено каменни стени, обграждащи я отвсякъде и влажни, хлъзгави стъпала, спускащи се все по-надолу към загадъчните подземия на замъка.
В следващия миг, стълбището най-неочаквано свърши, извеждайки я в тясно помещение, подобно на затворническа килия. Вероятно някога го бяха използвали като изба или склад. Щом обаче разгледа по-подробно, Кейт забеляза, че отпечатъците от стъпки водеха право към една от стените, след което се изгубваха. Нямаше съмнение — съществуваше тайна врата, през която Джаред и Макс бяха продължили по-нататък. Въпросът обаче бе да открие начинът, по който се отваряше тя.
Докато стоеше замислена, вгледана в стъпките по пода, Катрин установи, че част от тях отвеждаха обратно към нишата, която се образуваше под стълбището. Върна се и чак тогава забеляза нисък свод, където очевидно някога е имало и врата. От другата страна се виждаше тясно помещение с железни решетки — вероятно някога също използвано като склад или затворническа килия.
Започваше да изпитва все по-силно безпокойство и напрежение — колкото повече разглеждаше преграденото с решетки помещение, толкова повече то й приличаше на подземна тъмница. Внезапно я обзе огромно, непреодолимо желание да се измъкне навън, на ясната дневна светлина и свежия въздух. Втурна се обратно нагоре по стълбите, препъвайки се в бързината. Когато приближи последните стъпала, Кейт изгаси фенерчето и ускори крачка. Нямаше търпение да излезе от тъмнината и влагата, да почувства топлата ласка на слънчевите лъчи в настъпващото утро. По-късно, когато се прибере в стаята си, ще помисли внимателно и ще вземе решение какво да предприеме оттук нататък. Вероятно бе най-разумно да зададе директно въпроса на Джаред, но какво щеше да прави, ако той отречеше всичко? Не успяваше да понесе мисълта, че нейният любим можеше да се окаже просто един съвременен пират, търгуващ с контрабандна стока. Измъчваха я хиляди съмнения, които я подтикваха да побърза и тя буквално премина с един-единствен скок през последните стъпала.
Нетърпението й да се измъкне колкото се може по-скоро от салона бе толкова голямо, че Катрин въобще не забеляза мъжа, спотаил се в сенките край тъмното стълбище. Внезапно се озова в неговата здрава хватка, бе придърпана към якото му тяло и единственото, което успя да направи, бе да отвори уста в опит да изкрещи.
Неуспешно. От гърлото й не излезе нито звук — нечия широка длан бе притисната плътно към устните й, при което Кейт мигновено заби лакът в корема на нападателя. Ударът й нямаше очаквания ефект, попадайки в стегната, неподатлива мускулатура, но въпреки всичко мъжът очевидно изпита болка, тъй като издаде приглушено стенание и леко разхлаби хватката си. Това бе достатъчно за Катрин, която моментално стъпи встрани, хващайки го за ръката в опит да го преметне на земята. Мъжът не оказа почти никаква съпротива — също както Джаред онази сутрин на плажа — но вместо да изгуби равновесие, той прибави още ускорение към нейното и резултатът бе, че в следващия миг младата жена се озова по гръб на пода. Това й бе достатъчно, за да разбере кой бе нейният тайнствен нападател.
— Джаред!
Той се метна отгоре й, притискайки тялото й към каменните плочи.
— За Бога, това си ти! Как не се сетих! Замълчи, глупаче такова — звуците тук отекват надалеч! Всички ли автори на исторически романи са толкова дяволски любопитни като теб?