Кейт отново бе обхваната от силен гняв, макар и поради друга причина. От къде на къде смееше да се държи така с нея? И как така се осмеляваше да се промъква в тъмното и да се хвърля като някой бандит върху някой нищо неподозиращ посетител, който просто се опитва да разреши една не много приятна загадка?
— Пусни ме, копеле такова! Дяволите да те вземат, остави ме да стана! Ти си само един лъжец, нищо повече! Гаден, подъл лъжец!
— Тихо, стига — нареди й той с по-мек глас. — Няма ли най-сетне да спреш да се дърпаш и да замълчиш за момент? Престани да се държиш толкова опърничаво и се успокой. Така само можеш да се нараниш.
Кейт обаче се тресеше от гняв — никога преди не се бе чувствала толкова бясна и войнствено настроена. Съзнаваше, че е предадена.
Схватката бе кратка и яростна. Кейт се бореше с всички сили, макар още в началото да знаеше, че ще се окаже победена. Двете седмици уроци по самоотбрана се оказаха напълно безполезни и сега младата жена се дърпаше и мяташе насам-натам подобно на малко, обезумяло от ужас животинче в лапите на едър хищник. Опита се да ритне Джаред, но в същия миг кракът й се оказа прикован към пода под тежестта на бедрото му. Усилията й да го удари с юмрук също завършиха безславно — изпревари я, улавяйки ръцете й в здрава хватка. Същевременно, бе изключително внимателен, като нито веднъж не я нарани, успявайки най-накрая да я притисне в прегръдките си така, че бе неспособна да се помръдне.
— Достатъчно! — каза през стиснати зъби. — Не можеш да ме победиш, Кейт, така че по-добре престани да изразходваш енергията си напразно.
След още няколко секунди на напразна, изтощителна борба, младата жена се принуди да последва съвета му. Лежеше неподвижна, опитвайки се да си поеме дъх. Китките й бяха приклещени от двете страни на главата й и тя лежеше, плътно притисната към каменните плочи под тежестта на неговото тяло в някаква абсурдна пародия на начина, по който я бе държал, когато се бяха любили за пръв път.
— Така е по-добре — тихо отбеляза Джаред след продължителна напрегната тишина. Предпазливо отпусна хватката си и бавно се надигна, без да отмества поглед от лицето й. — Добре ли си?
— Не! — Катрин също приседна, все още трепереща от гняв. Зае се да изтупва прахта от полата си, съсредоточила цялото си внимание върху тази дейност, използвайки я като предлог да избегне вперените в нея сребристи очи. — Чувствам се отвратително. Как смееш да се държиш толкова грубо с мен?
Хоторн измърмори някакво проклятие под нос, скачайки леко на крака, като й подаде ръка, за да стане. Изражението на лицето му бе напрегнато от едва сдържано раздразнение.
— Какво, по дяволите, правиш тук? — прошепна през стиснати зъби.
— А ти какво си мислиш? Дойдох да разгледам замъка по-подробно. Туристическата обиколка бе абсурдно кратка — хвърлихме поглед на предния салон и нищо повече! Искам да обиколя навсякъде, без да бъда ограничавана!
— Беше ти обяснено, че останалата част от замъка е затворена за посетители!
— Да, но, както сам отбеляза, ние, писателите на исторически романи, се отличаваме с неизкоренимо любопитство.
В продължение на няколко секунди Джаред я наблюдава мълчаливо, след което заяви със сериозен тон:
— Хайде, стига, Кейт, искам да ми кажеш истината. Какво правиш тук и то толкова рано?
— А ти как разбра къде съм? — зададе на свой ред въпрос Катрин.
— Просто се отбих в стаята ти и не те намерих. Исках да те поканя на утринна разходка на плажа при изгрев — слънце. Стори ми се адски романтично и реших, че и на теб ще ти хареса! Като видях, че те няма, реших, че вероятно си отишла да се гмуркаш сама в залива. И там не те открих, но за сметка на това забелязах, че желязната верига, препречваща пътеката към замъка, все още се полюшваше — значи, някой бе минавал оттам и то съвсем наскоро. Влизайки в салона, чух тропот нагоре по витото стълбище и се скрих, за да хвана натрапника.
— Каква проницателност, наистина! Имам късмет, че не ми счупи врата!
— Но как да предположа, че престъпилият забраната си именно ти! По дяволите, разбери, че не съм в настроение за хитруване на дребно. Очаквам да получа отговор на въпроса, който ти зададох преди малко, но не тук и не сега.
— И защо не? Аз също имам да те питам някои неща!
— Започваш да играеш с късмета си, момиче! Достатъчно за днес. Прибираме се незабавно в курорта — не искам да оставаш тук повече! — Хвана я за ръката и с рязко движение я, поведе извън сумрачния салон.
— По дяволите! Спри за миг поне! — Катрин се препъна и се опита да се измъкне от хватката му, но Джаред не обърна никакво внимание на опитите й да се освободи.