Повлече я е бърза стъпка надолу по пътечката, докато стигнаха до преграждащата верига. Изчака я да мине под нея, след което се наведе и на свой ред се шмугна отдолу.
— Е, добре. Вече сме в безопасност — подхвърли малко по-късно, когато двамата вървяха вече по-спокойно надолу към курортното селище. — Ако ни видят тук, поне можем да кажем, че сме се разхождали по плажа.
— И защо въобще трябва да даваме някакви обяснения? — изгледа го ядосано Кейт.
— Защото така смятам аз.
— О, да! Забравих, че на този остров всяка твоя дума е закон!
— Започваш да схващаш!
Вече я държеше за китката — вероятно всеки би си помислил, че двамата просто са се хванали влюбено за ръце, но Катрин усещаше силата, с която мъжът до нея я стискаше. Почувства облекчение, че вече се намира далеч от тайнствения замък, но Джаред продължаваше да бъде нащрек, а това никак не й действаше успокоително. Започваше да изпитва определен копнеж за своя уютен малък апартамент в Сиатъл.
— Къде отиваме? — настоя да узнае тя, когато минаха покрай хотелската й стая, но Джаред така и не пусна ръката й, а я поведе към централната сграда на курорта.
— В офиса ми. Там ще можем да разговаряме на спокойствие, без никой да ни притеснява.
Кейт не каза нищо повече. Прекосиха мълчаливо безлюдното фоайе на хотела, след което поеха по дълъг коридор, стигайки до просторен кабинет, от който се разкриваше чуден изглед към залива.
— Ето, това е — подхвърли Джаред, затвори вратата след тях и побутни леко Катрин към един фотьойл. — Сядай тук и започвай да говориш! — Самият той се отправи към малка масичка в ъгъла и включи кафе машината.
— Мисля, че ти си този, който трябва да говори и да представи някакво обяснение — отвърна рязко Кейт, протърквайки разсеяно китката си. — Какво става в замъка, Джаред? В какво сте се забъркали двамата с Макс?
— Проклятие! Значи си разбрала и за Макс, така ли? Не си си губила времето, както виждам! — Говореше, без да отмества поглед от стъклената кана, в която се стичаше малка струйка кафе, сякаш в този миг нищо друго не го интересуваше.
— Знам, че ти и Макс Бътърфилд редовно си правите тайнствени среднощни разходки до развалините. — Кейт реши, че вече нямаше какво да губи, ако говори направо и разкрие, че ги е виждала.
— Явно си запозната с доста подробности. Коя си ти, всъщност, а, Кейт?
Нескритото обвинение в думите му направо я вбеси.
— Аз съм точно тази, за която се представям: писателка, на която напоследък й се събра твърде много работа и сега просто иска да изкара една приятна почивка! Това е цялата истина. За разлика от теб, не съм потънала до гуша в лъжи!
— Странното е, че ти вярвам. Сигурен съм, че щях да усети, ако се опитваше да ме заблудиш!
— Е, нека ти кажа, че не си единственият, притежаващ подобна проницателност — аз също разбирам кога ме мамят!
Джаред въздъхна.
— И какво те накара да ни шпионираш? Да не би да правиш някакви проучвания?
— Глупости! Просто късно вечерта на пристигането ми на острова се връщах от разходка до плажа и реших да хвърля поглед на замъка. Когато ви видях да се приближавате с Макс по същата пътека, не ми оставаше нищо друго, освен да се скрия в храстите. Бях заинтригувана, но втория път, когато ви забелязах да се отправяте в същата посока, вече започнах да изпитвам силно любопитство.
— Не се и съмнявам! Бог да ни пази нас, невинните мъже, от твърде любопитни жени! — Джаред напълни две големи чаши с кафе и подаде едната на Кейт. Тя мълчаливо я пое, проследявайки го с поглед как заобикаля масивното дървено бюро и се разполага удобно на стола зад него.
— Какво става, Джаред? Защо е цялата тази тайнственост?
Мъжът насреща й отпи замислено две глътки, след което бавно отговори:
— Казано с две думи, скъпа моя, не е твоя работа.
— С нещо незаконно ли се занимаваш?
— Не.
— Тогава? — Макар че почувства облекчение при отрицателния отговор, който получи, Кейт продължаваше да изпитва силно раздразнение.
— Тази работа не те засяга, Кейт. Заповядвам ти да стоиш настрана!
— Не приемам заповеди от никого! Освен това, щом не вършиш нищо незаконно, едва ли ще бъдеш против да се обадя на полицията!
— Каква полиция? Може би ще повикаш Сам от Рубинения остров? О, я стига — само ще ти се изсмее, а дори и да успееш да го накараш да те изслуша, какво ще му кажеш? Че съм ходил посред нощ до замъка на Хоторн? Май забравяш, че именно аз съм неговият собственик и имам пълно право да ходя там, когато си пожелая. Не друг, а ти, навлезе незаконно в чужда собственост и то при положение, че съществува категорична забрана!