Естествено, Джаред бе напълно прав. Кейт наистина нямаше какво да каже на полицията.
— Но аз знам, че нещо става там. Защо не ми обясниш?
— Не ме интересува какво си въобразяваш, че знаеш, стига да си държиш устата затворена и да не ми създаваш неприятности. С една дума, стой настрана от замъка! Ясно ли е?
Младата жена скочи вбесена на крака.
— Не, не е ясно! Настоявам да ми кажеш истината!
— Това, че не успяваш да контролираш любопитството си, не означава, че съм длъжен да отговарям на въпросите ти.
— Но ако си се захванал с някаква незаконна дейност…
— Вече ти казах, няма такова нещо!
— И от къде на къде да ти вярвам?
— Никога досега не съм те лъгал, не е ли така?
— Напротив. И веднага мога да ти приведа доказателство: снощи, например, каза, че трябва да се прибереш по-рано, за да не стои Дейв сам в къщи. Вместо това отиде с Макс в замъка!
— А, да. Забравих.
— Забравил си? Какво — че си ме излъгал, така ли? Колко удобно!
Джаред отпи отново от кафето си.
— Не е съвсем така — наистина трябваше да се върна у дома по-рано, но все пак си оставих и време да отида и до замъка на Хоторн.
— И от мен се очаква да приема това като основателно оправдание? — извика възмутено Катрин.
— Струва ми се, че взимаш прекалено навътре цялата история.
— Да, по дяволите, и имам право! В края на краищата, оказва се, че мъжът, с когото имам интимни отношения, ме лъже най-безцеремонно, опитва се да ме заблуди и като капак на всичко се нахвърля да ме бие!
— Тук вече малко преувеличаваш — не съм те ударил нито веднъж! В салона беше прекалено тъмно, за да успея да видя кой се изкачва по стълбите, така че просто се метнах на първия силует, който ми се изпречи! В следващия миг се оказах изправен пред истински професионалист, изкарал двуседмичен курс по самоотбрана и ми се наложи да се защитавам. Това ме подсеща да ти кажа, че трябва още малко да се поусъвършенстваш; можеш да разчиташ на мен за някой и друг урок — учих карате в продължение на няколко години.
Кейт се изправи рязко и застана с лице към верандата, скръстила ядно ръце на гърдите.
— Не мога да повярвам! Нямаш никакво намерение да ми обясниш какво става, така ли?
— Точно така.
Младата жена се извъртя встрани и удари с юмрук стената, след което изкрещя.
— Нямащ право да постъпваш така, Джаред! В края на краищата, ти спиш с мен и това ми дава право да искам някакво обяснение!
— Е, нека ти заявя тогава, че няма да го получиш! Така че, по-добре се успокой — давам ти дума, че не се върша нищо незаконно. Същевременно, налага се да повторя инструкциите — не се приближавай повече до замъка!
— В такъв случай, ще притисна Макс и ще го накарам да ми каже истината! — Знаеше, че подобна заплаха едва ли ще подейства, но нищо друго не й идваше наум.
— Макс напусна острова вчера следобед.
Кейт замълча за миг, но това не я разколеба.
— Мога да разкажа какво съм видяла на Лети или на полковника!
— Пробвай. Гарантирам ти, че веднага ще дойдат при мен и аз ще им обясня, че всичко е под контрол, което напълно ще ги успокои. Ще се почувстваш като пълна глупачка, повярвай ми!
— О, да! Нали всички тук са твърдо убедени, че докато ти отговаряш за управлението на Аметиста, не може да съществуват никакви проблеми! Аз обаче не вярвам в това!
— А трябва. — Хоторн постави чашата с кафе на масичката и се облегна удобно назад в стола си. — Така стоят нещата на нашия остров.
— Вече го разбрах. — Кейт потърка бавно слепоочията си, опитвайки се да проясни мислите си. — Струва ми се нелепо.
— Нямаш ли ми доверие? — нежно запита Джаред.
— Не е честно! — сряза го тя. — Ако аз бях постъпила така с теб, щеше веднага да ми се нахвърлиш и да настояваш за обяснение!
— Само защото щях да се тревожа да не си се забъркала в някакви неприятности!
— Е, по същия начин се тревожа и аз!
Мъжът срещу нея се усмихна мрачно, поставяйки крака върху бюрото.
— Не е необходимо. От доста време вече сам се грижа за себе си.
— Джаред, разбери, историята никак не ми харесва! От прекалено дълго време живееш на този остров, далеч от цивилизацията, и вече започваш да гледаш на себе си едва ли не като на самото олицетворение на закона — точно като Роджър Хоторн някога!
— Не съвсем. Все още не съм започнал да затварям хората в тъмница.
— Не е толкова смешно! Значи, нашият корсар е правил това?
— О, да. Разполагал е с цялата власт тук, а подчинените му са били, меко казано, с доста суров и груб характер. От време на време на Роджър му се налагало да ги усмирява, така че построил тъмница в подземията на замъка — в дъното на витото стълбище, което тази сутрин се беше заела да проучваш.