— Нищо толкова впечатляващо — отвърна с равен тон Джаред. — По-скоро е неофициален сътрудник, тъй като не е точно на щат към тайните служби, а по-скоро действа като информатор — нали разбираш, продава информация, пише рапорти и т.н. Започна да се занимава с тази дейност, когато разбра, че явно никога няма да успее да напише най-великия американски роман на всички времена. Предполагам, че има немалка полза от тази работа.
— Но какво прави в замъка? И защо му помагаш?
Джаред се протегна и вдигна захвърлените си на пода дънки.
— Преди няколко години ми помогна да се отърва от едни безделници, които бяха решили да се заселят на Аметистовия остров и постоянно тормозеха хората тук. Обади се на приятелчетата си и те изпратиха професионални агенти и с това случаят се приключи без излишни проблеми.
— Значи сега Макс иска от теб да му върнеш услугата?
— Да. Всичко започна преди два-три месеца.
— И? — Кейт проследи с поглед Джаред, докато той припряно навличаше дрехите си и когато влезе обратно в тъмната стая, тя го последва, вдигайки на свой ред роклята си от пода. — Каква помощ всъщност очаква от теб?
— Момчетата от правителството, на които сътрудничи, поискаха от него да устрои капан на един тип тук, на Аметистовия остров. — Хвърли й поглед през рамо, като се усмихна накриво и добави: — Тази част от историята вероятно ще ти хареса: очевидно спецслужбите са по следите на някаква група съвременни пирати, които извършват рекет в района, използвайки като транспорт туристическите корабчета.
— Как?
— Доколкото знам, търгуват с крадена електроника от военни и строителни обекти, разположени в района на Пасифика. Използват моторна лодка или малък самолет, с които тайно превозват стоката до някой отдалечен тропически остров. Складират я там, докато главните босове не дойдат, за да я пакетират като друг вид продукт и да я изпратят по местоназначение на купувача.
— И каква е ролята на корабчетата за морски разходки?
— Приятелите на Макс са открили кой отговаря за първата част от прехвърлянето на крадената стока, но още не знаят кой е главният мозък, ръководещ цялата операция. Този човек, вероятно с фалшива самоличност на обикновен турист, пристига с някое от туристическите корабчета на острова, където е складирана електрониката и си свършва спокойно работата, докато всички останали посетители са заети с купуването на сувенири. После си заминава. В някои случаи, стоката дори се качва тайно на корабчето и заминава заедно с Големия бос.
— Вероятно е корабчето за разходки, тук се изтърсват всякакви хора — предположи Кейт. — Никак не би било трудно, за когото и да било, да върши незаконна дейност при такива благоприятни условия и после да си тръгне, без да бъде забелязан.
— Планът на Макс и хората, за които работи, бе да използват тайния пристан край замъка като примамка, подмамвайки трафикантите да го превърнат в свое скривалище, като складират тайно стоката си там. Планът, за щастие, успя. Утре пристига корабчето, на което се предполага, че ще бъде босът. Смятат да го заловят, когато се появи при пристана, за да подготви крадения товар за следващото му прехвърляне. — Джаред се приближи до вратата и понечи да отвори, но Кейт го спря.
— Почакай. Къде отиваш?
— Да намеря Макс. Доколкото знам, правителствените агенти ще пристигнат едва утре с малък самолет, така че около замъка сега не би трябвало да има никакви хора. Явно обаче Джеф Тейлър или някой друг се навърта там, незнайно по каква причина.
— И ти искаш да уведомиш Макс, така ли?
— Именно. Той ръководи операцията тук и би трябвало да знае дали Тейлър също е замесен. Искам обяснение — не обичам да крият неща от мен!
— Много добре разбирам как се чувстваш!
— Не ти ли омръзна да ми го натякваш! — каза Джаред през стиснати зъби. Бе тръгнал вече да излиза през вратата, но се спря, обръщайки се рязко към Кейт.
— Май скоро няма да ме оставиш на мира, а? — процеди Джаред през зъби. Вече почти бе излязъл през вратата, но сега се обърна рязко и изгледа напрегнато Катрин. — Скъпа, чуй ме най-сетне. Налага ми се да изляза. Не знам какво става, нито как ще се развият нещата по-нататък, така че ако не се върна до час, искам да се обадиш на Сам Финли на Рубинения остров. Разбра, нали? Ще намериш номера му в телефонния указател на бюрото в кабинета ми.
Последните думи на Джаред я разтревожиха още повече.
— Но на него ще ум отнеме цяла вечност, докато дойде от Рубина!
— Ако имаме късмет, въобще няма да е необходимо да идва. Предполагам, че Макс е наясно с нещата и държи всичко под контрол.