Между тях бе Суитлокс Бенката; всички знаеха за участието му в убийството на майсторите-резбари и мълвата говореше, че отвратителното червено петно, обезобразяващо физиономията му, той е получил именно в тази страшна история. Той беше нает като първи помощник-капитан, а за втори Изриъл Мартин, спечен от слънцето дребосък, служил още при Хауър Дейвис, по превземането на крепостта в Капска земя.
Екипажът бе подбран сред мошениците, с които Бенкс се бе запознал в мръсните вертепи, а негов личен слуга стана човекът с измъченото изражение, който се напъваше като пуяк, щом се опитваше да заговори. Той бе обръснал брадата си и в негово лице беше трудно да се познае помощник-капитанът, опитал ножа на Шарки и избягал, за да разкаже своята история на Копли Бенкс.
Всички тези приготовления привлякоха вниманието на жителите на Кингстън и те ги обсъждаха от всички страни. Комендантът на гарнизона — майорът от артилерията Харви — води сериозен разговор с губернатора.
— Това не е търговски, а малък военен кораб — заяви той. — Смятам, че трябва да арестувам Копли Бенкс и да взема кораба.
— Какво подозирате? — попита губернаторът, който беше затъпял от треската и портвайна.
— Подозирам — отговори майорът, че той ще стане втори Стид Бонет.
Стид Бонет, уважаван от всички набожен плантатор, поддал се внезапно на неукротимата жажда за насилие, спотайвала се дотогава в кръвта му, бе захвърлил всичко и бе станал пират в Карибско море. Това събитие се бе случило неотдавна и предизвика голямо вълнение на островите. Губернаторите и преди бяха обвинявани, че поддържат пиратите, получавайки дял от плячката, и ако сега губернаторът проявеше нехайство, това щеше да се изтълкува зле.
— Е, добре, майор Харви — съгласи се губернаторът, — макар и да ми е много неприятно да вземам мерки, които могат да обидят моя приятел Копли Бенкс, защото аз неведнъж съм бил на трапезата му, ще се вслушам във вашите думи, защото нямам друг изход. Заповядвам ви да се качите на борда на неговия бриг и да разберете какво е предназначението му и каква цел преследва собственикът му.
Но когато в един часа след полунощ майор Харви с отряд войници се накани да направи неочаквано посещение на „Закачливият Хари“, той намери мястото му на кея празно. Бригът бе отплавал, а собственикът му бе подушил опасността. Корабът вече отминаваше Палисейдс и вземаше курс на североизток към наветрения пролив.
На другата сутрин, когато бригът заобиколи нос Морант, който се виждаше като лека мъгла на южния хоризонт, Копли Бенкс събра екипажа и разкри плановете си пред моряците. Избрал ги, каза той, като пъргави и смели момчета, които предпочитат да рискуват живота си в морето, отколкото да гладуват на брега. Кралските военни кораби са малобройни и слаби, ето защо те ще могат да завладеят всеки търговски кораб, който срещнат по пътя си. Мнозина пирати имат късмет, а техният кораб е лек и маневрен и прекрасно въоръжен — така че, защо да не сменят платнените си куртки с кадифени кафтани? Ако са съгласни да плават под черен флаг, той е готов да стане техен капитан, а който се отказва, да сяда в лодката и да се връща в Ямайка.
Само четирима от четиридесет и шестте пожелаха да напуснат кораба, качиха се в лодката и отплаваха под свиркането и дюдюкането на целия екипаж. Останалите, събрани на кърмата, приеха свой устав и под одобрителните им възгласи бе вдигнат квадрат от черно платно с нарисуван на него бял череп. След това избраха офицерите и определиха техните права. Копли Бенкс стана капитан и тъй като на пиратския кораб няма помощници, то Суитлокс Бенката бе избран за домакин, а Изриъл Мартин — за боцман. Обичаите на братството бяха добре известни, защото половината от моряците и преди бяха служили на пиратски кораби. Храната трябваше да бъде еднаква за всички и всеки можеше да пие колкото си иска. На капитана се полага каюта, но всеки член на екипажа има право да влиза в нея, когато поиска. Цялата плячка трябва да се дели поравно, ала капитанът, домакинът, боцманът, дърводелецът и главният топчия получават и допълнителна част. На оногова, който пръв забележи кораб в морето, му се дава най-доброто оръжие от плячката. Пиратът, покатерил се пръв на неприятелския кораб, получава най-красивите дрехи, които се намерят на борда му. Всеки има право да постъпва със своя пленник, бил той мъж или жена, както желае. Ако пиратът хвърли оръжието си, домакинът е длъжен да го застреля. Такива бяха правилата, под които се подписаха всички членове на екипажа на „Закачливият Хари“, като поставиха четиридесет и два кръста върху листа.