Капитанската каюта на „Закачливият Хари“ се намираше в кърмовата надстройка и до задната й стена имаше оръдие. Гюллетата бяха наредени покрай стените, а три големи бурета с барут, по които бяха наредени чинии и бутилки, служеха за маса. В тази мрачна стая петимата пирати пееха, ревяха и пиеха, а немият слуга пълнеше чашите, носеше тютюн и свещи, за да палят лулите си. С всеки чак разговорът ставаше все по-неприличен, гласовете все по-прегракнали, ругатните и виковете все по-несвързани, докато накрая трима от сътрапезниците затвориха налетите си с кръв очи и оброниха на масата натежали глави.
Останаха само Копли Бенкс и Шарки: първият се държеше, защото бе пил по-малко от останалите, вторият — защото дори изпитият в огромно количество алкохол не можеше да разклати железните му нерви и да стопли рибята му кръв. Зад гърба на Шарки стоеше на пост слугата и непрекъснато пълнеше чашата му. Отвън се носеше равномерният шум на прибоя, а над вълните долиташе песента на моряците на Шарки. В тишината на безветрената тропическа нощ в капитанската каюта ясно се чуваха думите:
Двамата сътрапезници мълчаливо слушаха песента. След малко Копли Бенкс погледна слугата и оня взе въжето, което лежеше върху струпаните гюллета.
— Капитан Шарки — каза Копли Бенкс, — ти помниш ли „Херцогиня Корнуелска“? Този кораб се връщаше от Лондон, когато ти го плени и потопи преди три години, при плитчината Статира.
— Проклет да съм, ако мога да запомня имената на всички — отвърна Шарки. — По онова време ние пращахме на дъното не по-малко от десет кораба седмично.
— Там между пътниците имаше майка с двама сина. Може би сега ще си спомниш?
Шарки се облегна на стола си и се замисли, вдигнал нагоре огромния си клюнообразен нос. После избухна в писклив смях.
— Спомних си! — заяви доволно той и за доказателство разказа някои подробност. — Да пукна, ако това не ми бе изхвръкнало от главата! За какъв дявол се сети за него?
— Това ме интересува — отговори Копли Бенкс, — защото тази жена беше съпругата ми, а момчетата — мои синове.
Шарки впери поглед в своя приятел и видя, че огънят, който винаги тлееше в очите му, се е разгорял в буен пламък. Той съзря в очите му заплаха и се хвана за пояса, но пистолетите ги нямаше там. Тогава се обърна да ги вземе, ала в този миг около него се обви въжето и ръцете му се оказаха плътно притиснати до тялото. Той се замята като дива котка и викаше за помощ.
— Нед! — крещеше Шарки. — Нед! Събуди се! Подло ни излъгаха! На помощ, Нед, на помощ!
Но и тримата пирати бяха мъртво пияни и никакъв вик не можеше да ги събуди. Въжето все повече и повече се увиваше, докато накрая Шарки беше омотан като мумия, от главата до краката. Тогава Копли Бенкс и немият го подпряха, неподвижен и безпомощен, до бурето с барут, запушиха устата му с кърпа, но той не спираше да ги проклина с погледа на мътните си очи. Немият ликуваше и бърбореше нещо и Шарки трепна, видял за първи път, че в устата му липсва език. Той разбра, че е попаднал в ръцете на отмъстители, които дълго и търпеливо са го дебнали. Враговете му предварително бяха разработили своя план и сега старателно го осъществяваха.
Най-напред те избиха дъната на две бурета с барут и изсипаха съдържанието им по масата и пода. Посипаха с барут и тримата пияни, насипаха и под тях, докато около всеки се образува по купчина барут. След това пренесоха Шарки при оръдието и седнал, го закрепиха над амбразурата, точно срещу дулото, на разстояние един фут от него. Той не можеше дори да се помръдне. Немият го завърза с моряшка ловкост и не остави на Шарки никаква надежда, че ще може да се освободи от въжетата.
— Сега, кръвожадни дяволе — тихо промълви Копли Бенкс, — ще ти се наложи да ме изслушаш, защото това ще бъдат последните думи, които ще чуеш. Ти си мой пленник, но ми струваш твърде скъпо — заради теб пожертвах всичко, което може да пожертвува човек на този свят, а освен това продадох и душата си. За да те хвана, трябваше да стана такъв, какъвто си ти. Цели две години се борих с това изкушение, като се надявах, че мога да отмъстя другояче. Но след това разбрах, че друг начин няма. Грабех и убивах, и което е още по-лошо — смеех се и живеех заедно с тебе, и всичко, само заради едно — заради отмъщението. И моят час настъпи — сега ти ще умреш от смъртта, която аз съм ти избрал. Ще видиш как сянката на смъртта бавно се надвесва над теб и как дяволът те чака в мрака.