Шарки чуваше прегракналите гласове на своите пирати, чиято песен ехтеше над водата:
Думите на песента ясно достигаха до него, Шарки чуваше как съвсем наблизо до палубата ходят напред-назад двама души. Но той беше безпомощен, като гледаше дулото на оръдието; не можеше нито да се помръдне, нито да издаде звук. Песента на нестройния хор отново долетя от палубата на неговия кораб.
Обреченият пират слушаше тази весела, разгулна песен и неговата участ му се струваше още по-ужасна, но в злобните му мътносини очи нямаше и сянка на разкаяние. Копли Бенкс старателно почисти отвора за фитила на оръдието и сипа пресен барут. След това взе свещта, скъси я и остави от нея не повече от три сантиметра. Закрепи тази свещичка до самия отвор, върху гъсто посипания с барут фитил. След това поръси обилно с барут и пода, така че когато свещта падне след залпа, да запали и големия куп, в който се търкаляха тримата пияни.
— Ти, Шарки, караше другите да гледат смъртта в очите — каза той. — Сега дойде и твоят ред. Ти и тези свини ще отпътувате за онзи свят заедно.
С тези думи Копли Бенкс запали поставената до фитила свещ и загаси всички светлини на масата. След това той и немият излязоха и заключиха след себе си вратата на каютата. Но преди да затвори вратата, Бенкс хвърли тържествуващ поглед назад и отново срещна проклятието в неукротимите очи на пирата. С жълтеникаво-пребледняло лице и лъскаво от пот, високо плешиво чело — такъв видяха те Шарки в тази последна минута, при мъждивата светлина на единствената свещ.
До борда на брега ги чакаше лодка. Копли Бенкс и немият слуга скочиха в нея и се отправиха към брега. Те не сваляха очи от кораба, който стоеше на границата между лунната светлина и сянката на палмите. Чакаха дълго, вперили поглед в амбразурата на кърмата, очертана от слабата светлина на свещта. Най-после се чу глухият тътен на оръдието и след миг — грохота на взрива. Дългата тясна лодка, ивицата бял пясък и редицата разлюлени перести палми бяха озарени от ослепителен блясък и отново изчезнаха в тъмнината. В залива се носеха шум и викове.
Копли Бенкс, чието сърце пееше от радост, докосна с ръка рамото на своя другар и двамата навлязоха в безлюдните джунгли на Кайкос.
Изявлението на Дж. Хабакук Джефсън
През декември 1873 година британският кораб „Божия благодат“ влезе в Гибралтар, влачейки на буксир изоставената бригантина „Божествената Мария“, намерена на 38°40’ северна ширина и 17°15’ западна дължина. Някои обстоятелства около състоянието и външния вид на този напуснат кораб разпалиха оживени разисквания по онова време и възбудиха любопитството, което така и остана незадоволено. Подробностите по случая бяха изложени в една статия, която се появи в „Джибралтър Газет“. Любопитният може да я намери, доколкото паметта не ми изневерява, в броя от 4 януари 1874 година. За онези, които не могат да издирят въпросния вестник, ще цитирам няколко откъса, засягащи същността на случая.
Ние лично посетихме изоставената бригантина „Божествената Мария“ — пише анонимният автор на статията — и щателно разпитахме офицерите от „Божия благодат“ по всеки въпрос, който би могъл да хвърли светлина върху случая. Те са на мнение, че бригантината е била напусната няколко дни или може би седмици, преди да я намерят. В корабния дневник, открит на борда, се казва, че бригантината е пътувала от Бостън за Лисабон и е отплавала на 16 октомври. Дневникът е воден много небрежно и дава оскъдни сведения. Не се споменава нищо за лошо време и наистина — състоянието на боята и такелажа на кораба изключват мисълта той да е напуснат поради тази причина. Обшивката не е пропускала вода. Няма следи от борба или насилие и абсолютно нищо, което да обяснява изчезването на екипажа. Съществуват няколко признака, че на борба е имало жена; в кабината бе намерена шевна машина, както и предмети от женския тоалет. Вероятно те са принадлежали на съпругата на капитана, за която в дневника се споменава, че придружава съпруга си. В подкрепа на това, че времето е било тихо, може да се изтъкне, че на шевната машина бе намерена макара с копринени конци, която и най-слабо вълнение би съборило на пода. Спасителните лодки бяха на местата си; а товарът, състоящ се от сланина и часовници от Америка, стоеше непокътнат. На бака, сред купчина дървени стърготини, бе открита изкусно изработена старинна сабя, на чието острие личеше надлъжна ивица, по нечие мнение следа от скорошно избърсване. Тя бе предоставена на полицията и предадена на доктор Монахън, лаборант-химик, за експертиза. Резултатът от експертизата още не е известен. Можем да отбележим в заключение, че капитанът на „Божия Благодат“ Долтън, способен и интелигентен моряк, е на мнение, че „Божествената Мария“ вероятно е била изоставена на значително разстояние от мястото, където е била намерена, тъй като на тази ширина минава мощно течение откъм африканския бряг. Той признава също, че не е в състояние да предложи някаква хипотеза, която да обхваща всички факти по случая. При пълната липса на улики или зрънце доказателство, с основание можем да се страхуваме, че съдбата на екипажа на „Божествената Мария“ ще влезе в числото на онези многобройни загадки на дълбините, които няма да бъдат разгадани до великия ден, когато морето само ще разкрие своята тайна. Ако е било извършено престъпление, което е твърде вероятно, има съвсем малка надежда виновниците да бъдат предадени на правосъдието.