Тъй като раната ми бе вече почти зараснала, наскоро след това се разделих с мистър Мъри. Армиите на Севера жънеха навсякъде победи и приближаваха Ричмънд; моята помощ явно не им беше необходима и аз се завърнах в Бруклин. Там поднових практиката си и се ожених за втората дъщеря на известния дърворезбар Джоузай Ванбъргър. За няколко години си създадох добри връзки и спечелих значителна известност в лечението на белодробните заболявания. Продължавах да нося в джоба си стария черен камък и често разказвах за драматичните обстоятелства, при които е станал мое притежание. Изпълних също и решението си да го покажа на професор Шрьодер, който бе заинтригуван както от разказа ми, така и от образеца. Той го определи като къс от метеоритен камък и ми обърна внимание върху факта, че приликата му с ухо не е случайна, а е бил обработван много старателно, за да получи тази форма. Десетки малки анатомични особености показваха, че ваятелят е бил колкото точен, толкова и изкусен.
— Не бих се учудил — каза професорът, — ако е откъртен от някоя голяма статуя, макар да се удивлявам как толкова твърд материал може да бъде толкова съвършено изработен. Ако такава статуя съществува, то бих искал да я видя.
Така мислех и аз на времето, но сетне промених мнението си. Следващите седем-осем години от живота ми преминаха спокойно, без особени събития. Лятото идваше да смени пролетта, пролетта сменяше зимата, а в ежедневието ми нищо не се изменяше. Ти като клиентелата ми нарасна, взех за съдружник доктор Дж. С. Джексън, с дял една четвърт от печалбата. Постоянното напрежение се отрази на здравето ми и накрая се почувствах така зле, че жена ми настоя да се консултирам с моя колега от самарянската болница Кевън Смит. Той ме прегледа и откри уплътнение във върха на левия ми бял дроб, препоръча ми лечение и да предприема продължително пътешествие по море.
Собственият ми нрав, по начало неспокоен, надделя в полза на втората част на съвета и въпросът бе окончателно решен, след като срещнах младия Ръсел от фирмата „Уайт, Ръсел & Уайт“. Той ми предложи пътуване по море с един от бащините му кораби „Божествената Мария“, който тъкмо тръгваше от Бостън.
— Това е удобен малък кораб — каза — и капитан Тибс е отличен момък. За болен човек няма нищо по-добро от пътешествие по море.
Аз бях на същото мнение и приех предложението веднага.
Първоначалният ми план предвиждаше съпругата ми да ме придружи. Тя обаче не понасяше пътуването по море, освен това поради важни семейни причини не биваше да се излага по това време на какъвто и да е било риск, ето защо решихме тя да си остане у дома. Не съм религиозен, нито пък обичам излиянията, но благодаря на бога, дето не я взех със себе си. Колкото до откъсването ми от практиката, лесно се примирих с това, защото Джексън, моят съдружник, бе трудолюбив човек, на когото можеше да се разчита.
Пристигнах в Бостън на двадесети октомври 1873 година и веднага се отправих към фирмата, за да им поблагодаря за проявената към мен любезност. Докато седях в кантората и чаках да се освободят и ме приемат, думите „Божествената Мария“ изведнъж привлякоха вниманието ми. Огледах се и видях един много висок, мършав мъж, облегнал се на полираната махагонова преграда, който разпитваше чиновника от другата страна. Лицето му бе наполовина обърнато към мен и успях да забележа, че има в себе си чувствителен примес от негърска кръв — вероятно беше или квартерон, или в някакво по-близко родство с черните. Извитият му орлов нос и правата гладка коса говореха за бяла жилка, но тъмните неспокойни очи, чувствената уста и блестящите зъби издаваха африканския му произход. Лицето му имаше нездрав жълт цвят и тъй като беше дълбоко надупчено от едра шарка, общото впечатление бе неприятно, да не кажа отблъскващо. Когато говореше обаче, подбираше добре думите си, гласът му бе тих и мелодичен и личеше, че не му липсва образование.
— Бих искал да задам няколко въпроса относно „Божествената Мария“ — повтори той, като се наведе към чиновника. — Тя ще отплава вдругиден, нали?
— Да, господине — отвърна младият чиновник с необичайна любезност, извикана от блясъка на един голям диамант в нагръдника на ризата на непознатия.