Тук пропускам в записките си цяла седмица от нашето плаване, тъй като през това време не се случи нищо значително и няколкото странички за този период са изпълнени с дреболии.
7 ноември. Цяла сутрин седяхме с Хартън на кърмата — времето силно се затопли, понеже навлязохме в южните ширини. Изчисляваме, че сме изминали две трети от пътя. Колко само ще бъдем щастливи да зърнем зелените брегове на Тайгъс и да напуснем завинаги този кораб, който носи нещастия! Днес, за да развлека Хартън и да убия времето, разказах му някои случки от моя живот. Между другото му разказах как съм се сдобил с черния си камък, а в края на разказа си претършувах страничния джоб на старото си ловджийско сако и измъкнах въпросния талисман. Ние и двамата се наведохме едновременно над него, аз му показвах странните резки по повърхността на камъка, когато забелязахме, че някой заслони слънцето. Огледахме се и видяхме Горинг, застанал зад нас, вперил поглед в камъка. По една или друга причина той изглеждаше силно възбуден, макар и очевидно да се мъчеше да се контролира и да овладее чувствата си. Той посочи един-два пъти към моята реликва с остатъка от палеца си, преди да може да се съвземе достатъчно, за да попита какво е това и откъде го имам — въпрос, зададен по такъв груб начин, че аз непременно бих се обидил, ако не смятах този човек за особняк. Повторих му историята така, както я бях разказал на Хартън. Той слушаше с изключителен интерес и след това ме попита дали имам представа какъв е този камък. Отвърнах му: единственото, което знам, е, че е от метеорит. Горинг ме запита дали някога съм проверявал какво въздействие има камъкът върху някой негър. Казах му, че не съм.
— Тогава — предложи той — нека отидем и видим какво ще каже за този камък черният приятел на щурвала.
Той взе камъка, отправи се към моряка и те двамата се заеха внимателно да го разглеждат. Виждах как морякът жестикулираше и възбудено кимаше с глава, като че ли потвърждаваше нещо, докато лицето му издаваше крайна изненада, примесена, струва ми се, с известно благоговение. Горинг отново прекоси палубата — този път към нас, като все още държеше в ръката си камъка.
— Негърът каза — съобщи ни той, — че този камък нищо не струва и е безполезна вещ, и единствено би трябвало да се хвърли зад борда.
При тези думи Горинг замахна с ръка и сигурно щеше да запрати реликвата ми зад борда, ако черният моряк зад него не се бе втурнал напред и не го бе сграбчил за китката. Притиснат здраво, Горинг пусна камъка и неохотно се извърна, за да избегне сърдитите ми упреци срещу злоупотребата с доверието ми. Негърът вдигна камъка и с нисък поклон и знаци на дълбоко уважение ми го подаде. Едва ли би могло да се намери обяснение за тази случка. Окончателно стигам до извода, че Горинг е луд или нещо подобно. След като сравнявам въздействието на камъка върху моряка, уважението, с което се ползваше Марта в плантацията и изненадата на Горинг при вида на камъка, идвам единствено до извода, че притежавам наистина някакъв могъщ талисман, пред който всички негри се прекланят. Не трябва да го поверявам в ръцете на Горинг.
8 и 9 ноември. Радваме се на прекрасно време. С изключение на една лека буря, през цялото плаване имахме попътен вятър. Последните два дни напредваме както никога досега. Прекрасно е да наблюдаваш фонтаните от пръски, вдигнати от порещия вълните нос. Слънцето блести през тях и ги пречупва в множество миниатюрни дъги — „лъжливи слънца“, както ги наричат моряците. Днес прекарах на бака няколко часа и заобиколен с ореол от призматични цветове, наблюдавах това явление. Кормчията очевидно е разказал на другите негри за моя забележителен камък, защото те се отнасят към мен с най-дълбоко уважение. Като говорим за оптически явления, вчера ни се случи нещо много любопитно от този род, което Хайсън ми показа. Това бе появата на триъгълен, добре очертан предмет, високо в небето на север от нас. Той ми обясни, че това приличало поразително на върха на Тенерифе, наблюдаван от далечно разстояние — самият връх в този момент се намираше най-малко на петстотин мили на юг от нас. Това вероятно бе облак или някое от онези странни отражения, за които сме чели. Времето е много топло. Помощникът казва, че не си спомнял да е било толкова топло в тези ширини. Вечерта играх шах с Хартън.