— Вие сте свидетел — каза той с мекия си акцент, — че съм против помилването ви. Ако зависеше от мен, щяхте да умрете, така както спътниците ви ще умрат. Лично аз не изпитвам никаква вражда към вас или тях, но съм посветил живота си на унищожението на бялата раса и вие сте първият, който е бил в ръцете ми и е отървал кожата си. За спасението си трябва да благодарите на вашия талисман. Тези черни нещастници го боготворят и ако наистина се окаже, че той представлява онова, за което го мислят, то те имат право. Но ако на брега се разбере, че те са сбъркали и че формата и материалът на камъка са просто съвпадение, нищо няма да ви спаси. Дотогава искаме да се отнасяме към вас добре, така че ако имате някои вещи, които желаете да вземете със себе си, свободен сте да го сторите.
Той свърши и по негов знак двама негри ме развързаха, макар и да не извадиха кърпата от устата ми. След това ме отведоха в каютата, където взех някои по-ценни вещи, ръчен компас и пътния си дневник. После ме прехвърлиха през борда в малко кану, което стоеше до голямото, пазачите ми ме последваха и като отблъснаха, започнаха да гребат към брега. Бяхме се отдалечили на около стотина ярда от кораба, когато нашият кормчия вдигна ръка, а гребците оставиха веслата и се ослушаха. В тишината на нощта чух глухо стенание, последвано от няколко плясъка във водата. Това е всичко, което ми е известно за съдбата на моите спътници. Почти веднага след това голямото кану ни догони и обезлюденият кораб, мрачен и призрачен, бе оставен да го люшкат вълните. Диваците не взеха от него нищо. Цялата пъклена акция бе извършена така пристойно и въздържано, като да беше религиозен обред.
Първите бледи лъчи на разсъмването вече просветваха на изток, когато минахме през прибоя и стигнахме брега. Шестима останаха при лодките, а останалите негри ме поведоха през пясъчните хълмове и се държаха с мен много внимателно, дори почтително. Беше трудно да се върви, на всяка крачка затъвахме до глезени в рохкавия подвижен пясък и вече полумъртъв от умора пристигнах в туземното село или навярно град — тъй като това се оказа селище с огромни размери. Жилищата представляваха комически постройки, подобни на кошери, направени от пресовани водорасли, скрепени грубо с хоросан, защото по протежение на стотици мили по брега нямаше ни дърво, нито камък. Щом влязохме в селището, огромна тълпа мъже и жени се изсипа да ни посрещне. Те биеха тамтами, виеха и пищяха, като ме видяха, удвоиха крясъците си, в които вече напираше заплаха, но няколкото думи, изречени от пазачите ми, веднага ги усмириха. Шепот на учудване замени войнствените викове и крясъци и огромната гъста тълпа, в чийто център се намирах, заедно с пазачите ми се отправи по широката главна улица на града.
Разказът ми дотук може да изглежда достатъчно странен, за да породи съмнение у хората, които не ме познават, но онова, което сега ще разкажа, стана причина моят шурей да ме огорчи с недоверието си. Може само с най-прости думи да опиша това, което се случи, и да се надявам, че съдбата и времето ще докажат истинността на думите ми. В центъра на главната улица се намираше голяма постройка, вдигната по същия примитивен начин, както и останалите, но много по-висока от тях; отвсякъде я заобикаляше ограда от красиво полирано абаносово дърво; две великолепни слонски бивни, забити в земята от двете страни със събрани върхове, образуваха рамката на вратата, а отверстието бе закрито със завеса от местна тъкан, богато избродирана със злато. Шествието ни се отправи към това внушително здание, но преди да стигнем вратата на оградата, множеството се спря и приклекна, докато аз бях въведен в ограденото място от няколко вожда и старейшини на племето. Горинг ни съпровождаше и ръководеше церемонията. Когато се приближихме към завесата, която закриваше входа на храма /защото това очевидно бе храм/, шапката и обувките ми бяха свалени и аз бях въведен вътре. Начело вървеше почтен стар негър, който носеше в ръка моя камък. Храмът се осветяваше само от няколко продълговати процепа на покрива. През тях проникваше тропическото слънце и изписваше широки златни ленти по глинения под, които се редуваха с тъмни ивици.