— А ухото? — попитах почти неволно.
— Това е продължението на същата история. Преди няколкостотин години част от племето отново се отцепило и се придвижило на юг. Един от тях, в желанието си начинанието им да бъде успешно, се промъкнал през нощта в храма и откъртил едното ухо. Оттогава сред негрите съществува поверие, че един ден ухото ща се върне отново при тях. Човекът, който откраднал ухото, е бил несъмнено заловен от някой търговец, на роби и ето как то е попаднало в Америка, а от там у вас — и на вас се падна честта да изпълните предсказанието.
Горинг подпря глава с ръце и помълча няколко минути, очевидно в очакване аз да заговоря. Когато ме погледна отново, изразът на лицето му се бе изменил. Сега то изразяваше твърдост и решимост. До този миг тонът му бе почти лекомислен, но сега в гласа му звучаха жестоки, дори злобни нотки.
— Искам — каза той — да отнесете послание на цялата бяла раса, великата раса — властелин, която аз мразя и презирам. Предайте им, че от двадесет години аз се опивам от тяхната кръв, че ги унищожавах дори и когато се бях вече преситил от убийства, че вършех това незабелязано, без да предизвиквам подозрение, напук на всички предохранителни мерки, които можеше да измисли цивилизацията им. Но отмъщението не носи удовлетворение, когато врагът не знае кой е насочил удара и срещу кого. Ето защо вие ще бъдете мой посланик. Не е необходимо да ви разказвам как тази дълбока омраза се породи у мен. Вижте! — и той протегна към мен уродливата си ръка. — Това е дело на ножа на един бял. Баща ми беше бял, а майка ми робиня. След неговата смърт тя бе отново продадена и аз, още дете тогава, виждах как я пребиват до смърт с камшик, за да я отучат от някои привички и маниери, които бе посадил у нея покойният й господар. Младата ми жена, също… о, моята млада жена! — тръпка мина по цялото му тяло. — Но нищо. Аз дадох клетва и я изпълних. От Мейн до Флорида и от Бостън до Сан Франциско бихте могли да проследите пътя ми по внезапните убийства, които слисваха полицията. Воювах срещу цялата бяла раса, така както от векове белите воюват срещу черните. Накрая, както ви казах, ми омръзна да проливам кръв. Но и сега всяко лице на бял човек ме отвращава и аз реших да намеря храбри свободни чернокожи, да свържа съдбата си с тях, да развия скритите им способности и така да образувам ядрото на една велика черна нация. Тази идея така ме завладя, че за две години обиколих света в търсене на тези хора. По едно време почти се отчаях, че ще ги намеря. Когато се връщах от пътешествието си, случайността ме срещна с това великолепно племе, заселило се в пустинята, и аз свързах съдбата си с него. Но преди да сторя това, старият ми инстинкт за отмъщение ми подсказа да направя едно последно пътуване до Съединените щати, от което се върнах с „Божествената Мария“.
— А що се отнася до самото пътуване, досетил сте се предполагам, че тогава повредих напълно компасите и хронометрите и със собствените си изправни инструменти сам определих курса на кораба. А черните ми приятели управляваха щурвала единствено под моя команда. Аз блъснах жената на Тибс зад борда. Какво? Вие сте изненадан и треперите! Сигурно още тогава сте се досетили за това. Щях и вас да застрелям през преградата, но за съжаление куршумът ми не ви намери. След това се опитах пак, но бяхте буден. Аз застрелях Тибс и номерът с инсценираното самоубийство хвана място. Е, разбира се, когато стигнахме сушата, останалото бе много просто. Бях решил всички на кораба да бъдат убити, но вашият камък обърка плановете ми. По мое настояване корабът не трябваше да бъде ограбен. Никой не може да каже, че сме пирати. Действувахме по убеждение, а не от користолюбиви подбуди.
Слушах с удивление изповедта за престъпленията, която този странен човек ми направи с толкова тих и спокоен глас, като че ли ставаше дума за най-обикновени случки. И в този миг го виждам седнал на края на леглото ми, като привидение от отвратителен кошмар, а примитивната мъждукаща лампа осветява мъртвешки бледото му лице.
— А сега — продължи Горинг — няма да е трудно да избягате. Тези мои наивни осиновени деца ще кажат, че сте се върнали на небето, откъдето и дойдохте. Вятърът духа откъм сушата. Имам приготвена за вас лодка, доволно снабдена с храна и вода. Нищо не съм пропуснал, тъй като ужасно много искам да се отърва от вас. Станете и ме последвайте!