Тургенев, който се надява много повече на подготвяните от руската либерална общественост политически реформи за отмяната на крепостното право, отколкото на непосредствената революционна борба на народа, не приема рецензията на Добролюбов и в знак на протест напуска списание „Съвременник“, в което дотогава е сътрудничел заедно с руските революционни демократи. С това той поставя начало на онзи изострен обществен конфликт, който през 60-те години определя отношенията между разночинската и либерално настроената дворянска интелигенция. Този конфликт намира ярък художествен израз в следващото крупно произведение на Тургенев — романа му „Бащи и деца“ (1862), в който писателят сблъсква едно с друго две поколения, отличаващи се не толкова по възраст, колкото по обществени позиции. „Бащите“ — това са руските дворяни-либерали, към които принадлежи самият писател, а „децата“ — опълчилите се срещу тях разночинци-демократи. Но особено показателно за будното гражданско съзнание на Тургенев е това, че той не само издига като основен герой на произведението си разночинеца Базаров, син на обикновен селски фелдшер и внук на разкрепостен селянин, но показва и несъмненото му духовно превъзходство над всички членове от старинното дворянско семейство Кирсанови, в чийто дом той е попаднал.
За разлика от своите велики съвременници Толстой и Достоевски, които се впускат в задълбочени психологични анализи на душевните преживявания на героя, Тургенев, следвайки Пушкиновата реалистична традиция, счита, че „писателят трябва да бъде психолог, но таен той трябва да знае и да чувствува корените на явленията, но не трябва да изобразява друго освен самите явления“. Ето защо Тургенев изгражда социално-психологическата характеристика на своите герои главно чрез отделни, тънко набелязани детайли в облеклото, портрета и речта, мимиката или жеста… Слабото, продълговато лице на Базаров с широко плоско чело, големи зеленикави очи и спокойна усмивка изразява самоувереност и ум, а неподдържаните му червени ръце без ръкавици, разкопчаната риза и небрежно ушитата дреха подчертават не само ниския социален произход на героя, но и пълното му пренебрежение към всички онези външни атрибути на личността, които у представителите на висшата дворянска аристокрация ченето подменят самата личност. От своя страна цялостната външна изисканост на неговия социален и идеен антагонист — аристократа Павел Петрович Кирсанов с блестящата бяла риза, високата колосана яка, ушития по английски маниер костюм и лачени обувки, така неестествени за слънчевия пролетен ден и полупатриархална обстановка на провинциалния помешчически дом, веднага създава впечатление за нещо претенциозно, вкостеняло, откъснато от живия пулс на времето. На предизвикателството на Павел Петрович, който при запознаването си с Базаров не му подава ръка, младият разночинец съзнателно назовава простонародното си бащино име „Василиев“ вместо общоприетото „Василиевич“ и този малък детайл от речевата характеристика, на героя съдържа, както често се среща у Тургенев, един богат писихологически подтекст: той изразява и чувство на лично човешко достойнство, и плебейска гордост, и съзнание за морално превъзходство над отчуждения от живота на народа руски аристократ.
За да разкрие по-пълно идеологичните позиции на антагонистично настроените си герои, Тургенев широко използува спера като съществено звено в развитието на сюжета. В разпалените спорове на Павел Петрович Кирсанов с Базаров особено ярко изпъкват коренните противоречия между дворянската и разночинска интелигенция по всички основни въпроси на живота и изкуството. На отвлечената идеалистическа философия, с която-живеят бащите, Базаров противопоставя своето материалистическо разбиране за света, срещу вкостенелите дворянски принципи и привилегии, които раздразнено отстоява Павел Петрович, той издига необходимостта от коренно преустройство на живота и пълна свобода на човешката мисъл, срещу идеализацията на народното невежество, примиренчество и пасивност — борбата за едно ново съзнание на народа, освободено от вековните предразсъдъци и проникнато от разумно и активно отношение към живота.
Какво е отношението на Тургенев към този нов обществен герой, който навлиза в живота като отрицател на всичко старо и закостеняло, който е готов да разруши утвърдените от векове представи за обществото, за любовта, за изкуството? И тук, както в останалите си произведения, Тургенев изразява своето отношение към Базаров не непосредствено, а чрез думите на онзи; герой от романа, който му е най-родствен по обществени позиции и духовен облик — Николай Петрович Кирсанов. Като слуша споровете на брат си с младия разночинец, този либерално настроен дворянски интелигент, много по-близък по своите убеждения до Павел Петрович, отколкото до революционно-нихилистичното отношение към живота на неговия противник, все пак често признава пред себе си: „Брат ми казва, че ние сме прави, и ако оставим настрана всякакво самолюбие, на мен самия ми се струва, че те са по-далеч от истината, отколкото ние, и в същото време чувствувам, че те притежават нещо, което на нас ни липсва, имат някакво превъзходство над нас… младостта? Не, не само младостта. Не е ли превъзходството им в това, че у тях има по-малко господарски навици, отколкото у нас?“