Това е! Сега вече знаеш две мои тайни. За смешноватото ми увлечение по геологията и за още по-нелепия ми страх от водата и лодките. Сега вече със сигурност не би трябвало да се притесняваш да споделиш своята тайна с мен. Спокойно можеш да ми се довериш – ако не заради друго, то поне заради това, че (ако не смятаме овцете) просто няма на кого да я издам.
П.П.: И престани, моля, да ме наричаш "мисис Дън".
Втора глава
Маргарет
Бордърс[3]
Вторник, 4 юни 1940 г.
Мила майко,
И тази групичка е прехвърлена! Имам чувството, че скоро в цял Единбург няма да остане и едно дете, като се има предвид колко евакуирахме вече заради проклетите бомби. С тези трите беше малко по-лесно – поне носовете си можеха да избършат сами, за разлика от повечето преди тях.
Трябва да ги настаня, а после съм обещала на мисис Съндърланд да навестя нейните рожби в Пибълс[4]. Дойде ли писмо от Пол?
Обичам те и те целувам.
Маргарет
Единбург
8 юни 1940 г.
Маргарет,
Така ще капнеш – едва-що си се върнала от Абърдийншир! Повечето от другите момичета си стоят на едно място – навиват бинтове, строят бойни кораби или каквото там се налага да правят в днешно време. А ти само летиш напред-назад по пътищата като Чудния свирач[5], с всичките тези несретни деца подире си. Не знаят ли, че понятие си нямаш от ориентация в пространството? И че съвсем доскоро самата ти не можеше да си избършеш носа самостоятелно?
Не, миличка, няма писма от Пол. Не се отчайвай. Поне едно писмо със сигурност можеш да очакваш от него. А после поне още сто.
Пази се.
Майка
Бордърс (все още)
Сряда, 12 юни 1940 г.
Мила майко, Ако най-добрият ми приятел може да лети над Европа с Кралските военновъздушни сили, тогава защо аз да не мога да летя по шотландските пътища?
Сигурно още няма новини от него, нали? Всички говорят, че военновъздушните сили не са били при Дюнкерк[6], но Пол каза: "Няма да се бавя!", и оттогава – ни вест, ни кост. Къде другаде може да е? Или няма пощенски марки, или не се е завърнал от Франция.
Е, да, опитвам се да не се тревожа. Дечурлигата и без това заминават толкова надалеч от майките си, така че само моите тревоги им липсват.
На сутринта продължавам за Пибълс, а оттам тръгвам за Единбург. Слагай чая и да не забравиш да ми вземеш сладкиши от Пекарната на Маки! Иначе току-виж съм си останала във влака, та чак до Инвърнес...
Обичам те и те целувам.
Маргарет
Единбург
15 юни 1940 г.
Маргарет, Ако знаех, че една порция от сладкишите на Маки стига, за да те примамя вкъщи, отдавна щях да съм се опитала, без да ме интересува има ли дажби за захарта, или не!
Още няма вести от Пол. Но във военно време на пощите не може да се разчита особено. Не помня друг път да си се притеснявала за него чак толкова. Не беше ли просто приятел?
Майка
Пибълс
Понеделник, 17 юни 1940 г.
Майко,
Да, още не съм тръгнала от Пибълс. Неразборията с влаковете е пълна, а освен това съм закъсала с твърдоглавата Ани Съндърланд, която настойчиво ме увещава да я мушна в куфара си и да я отнеса в Единбург. Когато я заплаша, че ще залепя крачетата й за пода, започва да се пазари за още една приказка. Знаеш я каква е, с тези големи кафяви очи. Как да им устоиш? Майка й безспорно й липсва, но семейството, при което са настанени с момчетата, е прекрасно. Има какво да разказвам на мисис Съндърланд.
Вероятно трябва да споделя с теб, че е възможно Пол да е мъничко повече от просто приятел. Или поне той така възприема нещата. Мисли си, че е влюбен в мен. На мен ми е смешен и му го казах. Не сме нищо повече от приятели. Безспорно най-добрите приятели. Ти поне знаеш как толкова пъти сме се разхождали двамата по баирите, как сме се катерили по скалите и сме си делели сандвичите. Но чак пък влюбени? Не съм споделила с теб досега, защото бях сигурна, че ще се присмееш. Кажи сега, че не е смешен!
Ще си бъда у дома утре или най-късно вдругиден, дори да трябва да измина целия път от Пибълс до Единбург пеша. Идвам!
Обичам те и те целувам.
Маргарет
ПОЩЕНСКИ СЛУЖБИ
ТЕЛЕГРАМА
18.06.40 ПЛИМЪТ
МАРГАРЕТ ДЪН, ЕДИНБУРГ
МЕЙСИ БЪДИ СПОКОЙНА ДОБРЕ СЪМ =
КРАТЪК ОТПУСК В ПЛИМЪТ =
МИСЛЯ ЗА ТЕБ =