ПОЛ +
Майко!
Той ми е писал!
Видях телеграмата на масата и нямаше как да те дочакам да се върнеш от църквата. Страх ме беше да не изпусна влака. Опаковах всичките сладкиши. Той много ще им се зарадва. Надявам се да нямаш нищо против.
Аз и куфарът ми се връщаме обратно на Уейвърли Стейпгън. Ще пиша, като стигна.
Писал ми е.
Маргарет
Единбург
18 юни 1940 г.
О, моя Маргарет!
Зная си, че няма да мога да изпратя това писмо – ще свърши в камината, веднага щом пренеса думите върху листа. Само ако знаеше как ми се сви сърцето, като видях бележката ти на масата сред трохите в празната чиния. Само ако знаеше какво е да тичаш към някого единствено за няколко откраднати мига, как светът престава да се върти в мига, в който се слеете в прегръдка, и после се завърта отново толкова шеметно, че падаш на земята в несвяст. Само ако знаеше как всяко "Здравей" боли повече от стотици сбогувалия. Само ако знаеше.
Но не знаеш. Никога не съм ти казвала. Ти нямаш тайни от мен, но аз винаги съм държала една част от мен под ключ. Онази, която зачегърта по стената в първия ден на тази война и която зарида и занапира да излезе точно сега – в деня, когато ти се втурна към твоя войник.
Трябваше да ти кажа, трябваше да ти покажа как да закалиш сърцето си. Да ти подскажа, че едно писмо може да се окаже нещо повече от обикновено писмо. Написаните върху листа думи могат да покълнат в душата. Само ако знаеше.
Майка
Трета глава
Елспет
Урбана, Илинойс, САЩ
21 септември 1912 г.
Скъпа Елспет,
Ако не "мисис Дън", то тогава как? Как те наричат приятелите? Ели? Либи? Елси? Мен тук ме знаят като Морт (не ме питай защо), а мама ми казва Дейви.
Никога не си напускала Скай? Не зная защо трябва да ми изглежда невероятно. Искам да кажа, че винаги ще има хора, които се страхуват от морето, а пък човек, който живее толкова близо до него, може лично да бъде свидетел на какви ли не морски страхотии. И по мост ли никога не си минавала?
Е, добре, наистина ли искаш да узнаеш моята тайна? Родителите ми представа си нямат за нея, а ако приятелите ми разберат, ще си умрат от смях. Ето я тайната: ако можех да избирам, щях да бъда танцьор. Балетист като Нижински. Гледах го как танцува в Париж и беше невероятно! Всъщност "невероятно" е доста меко казано. Ходех всяка вечер, когато можех да си намеря място, без значение колко далече беше от сцената. Не бях предполагал, че човек може да скача и да се върти толкова високо. И при това с такава лекота! Никога не съм вземал уроци, но винаги съм имал репутация на добър танцьор. Може би следващият Нижински?
Това е! Сега вече знаеш! Моята репутация е в твоите ръце. Струва ме се, че те чувам как се смееш чак от Шотландия... А сега трябва да вървя, че започват дървопревземателните войни!
Поздрави.
Дейвид
Остров Скай
10 октомври 1912 г.
Дейви,
Това е чудесно! Светът има нужда от повече мъже в балета – така както има нужда от повече жени в геологията.
А какви са тези "дървопревземателни войни", за Бога? Толкова ли сте закъсали за дървета в Урбана, Илинойс, та гражданите ви да трябва да воюват? На Скай например почти няма дървета, но съвсем не ни се налага да водим битки. Ако ситуацията е толкова сериозна, кажи, моля те. Ще взема да изпратя по пощата една-две фиданки.
Тук има поверие, че в морето живее each uisge – морски жребец, който завлича жертвите си в дълбините и ги разкъсва с острите си зъби, докато накрая остава само черният им дроб, който изплува и зловещо се носи на повърхността. След като съм отраснала с такива истории, мислиш ли, че нещо би могло да ме подмами да топна крак във водата?
Всъщност имам своите лични причини. Морето може да бъде ужасяващо страховито. Баща ми е рибар. Брат ми Аласдър също беше, докато един ден просто не се прибра у дома. Дойде си само лодката му – изхвърлена беше на брега, разбита на парчета. Така че, да, лично съм преживяла страхотиите на морето.
Ако имаше мост, който да свързва Скай с голямата суша, може би вече щях да съм заминала. Но докато настъпи такъв ден, докато фериботът остава единственият ми изход, опасявам се, че ще си остана в плен на моя остров.
Елспет
П.П.: Колкото и странно да звучи, приятелите ме наричат "Елспет". Ти обаче, тъй като все още не ме познаваш достатъчно добре, за да се числиш към приятелите, можеш да ме наричаш както си пожелаеш.
Урбана, Илинойс, САЩ
3 ноември 1912 г.