Подозирам обаче, че той вече знае. Уили си дойде в отпуск миналата седмица, наперен като паун, и ни засипа с разни истории за смели битки, а после побърза да се измъкне. Аз го настигнах по пътя за Портри. Казах му, че зная за Кейт. Че съм наясно, че тя е момичето, с което се вижда, и че трябва да спре заради Финли. Той само се изсмя и рече, че мен дори съпруг не ме е спрял и че освен това самата аз съм му казала, че няма нищо грешно в това да послушаш сърцето си. Че само е последвал моя пример. Че двамата сме си приличали.
Дейви, как е възможно да постъпва толкова несправедливо! Финли се поболя заради него. Няколко дни по-късно Уили отиде да му помогне с довършителните работи у нас. Върна се с разбит нос, а Финли не се прибра до следващия ден. Повече от ясно е, че е разбрал. Дали някога ще прости на някого от двамата?
Според Уили през цялото време аз съм постъпвала спрямо Иън по същия начин. Всички пристъпи на чувство на вина, които ме мъчат от време на време, ме връхлетяха с пълна сила при думите на Уили. Оказва се, че не само аз самата съм подла и лицемерна, а съм подвела и брат си да постъпи като мен. Заради мен се пропука не само собственият ми брак. Станах причина за разрив сред най-близките си хора.
Можеше да дам на Уили друг съвет. Можеше да кажа на Финли за писмата на Кейт тогава, когато имах възможност. Но не направих нищо и сега братята ми няма повече да си проговорят.
В основата на всичко стоят собствените ми действия. Ако не бях постъпила така спрямо Иън, Уили никога не би се чувствал прав в решенията си. И семейството ми още щеше да бъде цяло.
Дейви, любов моя, мое мило момче, това трябва да спре. Аз трябва да спра. И повярвай ми, пръстите ми отказват да напишат тези думи. Но не мога повече да постъпвам така спрямо Иън. Когато го открият, когато си дойде у дома, трябва да му кажа. Трябва да поправя нещата с него, преди да се случи нещо между нас. Между мен и Иън не вървеше, със сигурност и той ще го потвърди. Но, Дейви, трябва да се върна в правия път, в противен случай никога няма да мога да си простя.
Ето защо рисувам нашата история на стената на къщата. За да ми напомня за нас двамата. Паметник на нас двамата – нарисуван с четка и бои.
Моля те да разбереш. Знай, че те обичам, но те моля да ме разбереш.
Елспет
Място 3
8 юни 1916 г.
Сю,
Не знаеш колко се страхувах от това писмо. Сигурен бях, че един ден ще го получа, но през цялото време умирах от страх.
Денят, в който ми писа, че ти също ме обичаш, Сю, преобърна света ми с главата надолу. Животът никога не ми е изглеждал такъв преди тези твои думи. Последното ти писмо обаче го върна в първоначалното му състояние и сега съм по-замаян и от преди. Откакто го получих, не съм мигнал.
Бих могъл да те моля да не ме изоставяш. Егоистът в мен иска да постъпи точно така. Но всичко, което правя тук, е резултат от усилията ми да докажа на себе си, че съм достоен за теб, че съм достоен за това, което имаме. Този мъж не би те откъснал от онези, които обичаш. Не би причинявал разриви и пукнатини в живота ти.
Това, за което бих те помолил обаче, е да помислиш още малко. Не ме отблъсквай все още. Всичко дойде така внезапно. Не бих ти натрапвал нищо, което не желаеш, но моля те, дай ми още малко време. Позволи ми да те задържа още малко. Моля те, остани с мен, докато Иън се върне.
Твой завинаги
Дейви
Остров Скай
19 юни 1916 г.
Мили Дейви,
Получих официално известие от военните. Тъй като не разполагат с повече новини, редник Иън Дън с прискърбие се смята за загинал по време на изпълнение на военния си дълг.
В момента, в който чух потрепването на вратата, вече си знаех. Дори не отворих писмото веднага, просто го поставих върху рамката, която Финли резбова. Интересно, първата ми мисъл беше за Финли – как ще изгуби свяст при тази новина. Трябваше да се стегна. Да застана до брат си.
След като получих писмото, не заспах. Прекарах нощта в старата къщичка с намерението да подредя малкото вещи на Иън. Оставил е след себе си толкова малко, толкова оскъдни доказателства, че е живял. Не събрах сили да ги поместя от местата, на които ги беше оставил.
На една полица в къщичката имаше забравен мореплавателски алманах от 1910 г. – нима някога е чел нещо? – и саморъчно издялкана лула. През вечерите, когато аз седях и съчинителствах, той дялкаше. Доколкото зная, запалил се беше от Финли. Още си ги спомням двамата като момчета, седнали на брега с долепени една до друга тъмнокоси глави, преобразяващи изхвърлени от вълните парчета дърво в куклички и пумпали за мен. През последните години започна да ходи на риболов по-навътре, оставайки в лодката цяла нощ. Казвах си, че е така, защото се е отегчил само да дялка и да се взира в огъня всяка вечер. Сега просто не зная какво да мисля.