Държеше един малък сандък за дрехите си, макар да излизаше навън, облечен с почти всичко, което имаше. В сандъка не оставаше нищо, освен две многократно кърпени сини блузи, които му уших, когато се оженихме. Бяха доста нескопосни, но той никога не се оплакваше, само ми ги носеше да ги закърпя, когато старите кръпки се прокъсваха. Все още пазя едно парче от този син плат някъде. Интересно е как блузите издържаха по-дълго от нас.
В дъното на сандъка беше пъхнат един дървен гребен. Винаги оставяше косата си колкото може по-дълга. Казваше, че обича да я усеща как се развява над челото му, когато е навътре в морето. В нощта преди да замине седна пред огъня гол до кръста и я подстрига късо. Мислех си да събера къдриците му и да ги пъхна между страниците на Байрон, но той изхвърли цялата коса в огъня. Така или иначе, аз не бях толкова сантиментална.
На дъното на сандъка открих тенекиена кутия от бисквити, с полепнала морска сол и ръждясал капак. Вероятно е стояла в рибарската му торба, преди да я изпразни и да я пренареди с неща за армията. Наложи се да използвам ножа за месо, за да я отворя. О, Дейви! Вътре имаше копие от първата ми книга – "Вълните на Пейнхоран". Още не бяхме женени, когато му я подарих, без да зная дали някога ще я прочете. По страниците имаше следи от водни пръски, а точно по средата, при едно стихотворение за летните нощи, имаше плитчица от моята коса. С молив беше подчертал фразата "топли като дъх върху лицето ми". До книгата лежеше издялкана от дърво бебешка дрънкалка.
Оттогава седя тук, увита в един негов пуловер, загледана в огъня. Вчера дойде мама и зацъка с език, като ме видя да се потя във вълнен пуловер пред огъня. Внесе вода за къпане и се захвана да прави рибен пай. Докато паят се печеше, тя ми помогна да си измия косата и попита: "Съвестта ли те мъчи?"
Как можех да й обясня, че вината, която чувствам, не е за това, че обичам теб, а за това, че не обичах Иън достатъчно? Че през цялото време, докато съм мислела, че той се е отвърнал от мен, съм се заблуждавала. Отивал е на лов за херинга нагоре по Норт Минч, но е носел частица от мен със себе си. Държал ме е винаги близо до себе си.
Чувствам се толкова празна, Дейви. Когато получих онова писмо, което съобщаваше, че е изчезнал, реших, че е мъртъв. Тогава изплаках всичко. Имаше ли причина да мисля нещо различно? В такова време надеждата е безполезна. Надеждата само те подготвя за разочарованието.
Дейви, не зная как се прави това. Не зная какво е да си в траур. Не пророних и сълза, когато пристигна писмото, и още не съм проронила. Не мога да изляза от къщата, защото кой би разбрал? Ето я вдовицата му, дето отказва да се разплаче. Ето я вдовицата му, дето не я е грижа.
Грижа ме е. Той ми беше съпруг. Как е възможно да не ме е грижа?
Не зная какво очаквам да кажеш. Не съм напълно сигурна защо пиша, зная само, че това е, което мога да правя. Мама настоява да не спирам. Заръча ми да продължавам да пиша на "моя американец", защото няма по-добър начин да продължа напред.
Моля те, Дейви, не ме оставяй.
Сю
Осемнайсета глава
Маргарет
Beagan Mbiltean, Скай
Събота, 31 август 1940 г.
Скъпи Пол,
След като баба ме откри при "Шо ъ-ниш" и ме прибра в къщата си, веднага забеляза въпросите в очите ми. Но отказа да ми отговори. Каза ми, че утре ще можем да приказваме. Над огнището къкреше голямо гърне с овесена каша и тя ме настани на масата срещу дядо и чичо ми Уили – двама мъже, обветрени досущ като скалите. Баба продължи все така да ме наблюдава с острия си гарванов поглед, но дядо не вдигна очи през цялото време, докато се хранехме.
Чуваше се единствено пращенето на огъня и стъргането на лъжиците в купите за хранене, а аз чаках баба да каже нещо. Такава дребничка женица, а толкова респектираща. Изсуши ме и ми даде един стар пуловер и чифт дядови панталони. Моите дрехи кротко изпускаха пара пред огъня. Чувствайки се особено неловко в чужди дрехи на чуждо място, аз чаках баба да започне първа.
Чичо Уили не престана да бърбори през цялото време, докато се хранехме – засипа ни с анекдоти за Скай, въпроси за Единбург и цяла върволица неуместни шеги. Не спомена нищо за себе си и за мама. От стиснатата уста и присвитите очи на баба успях да схвана, че Уили е разочарованието на семейството. Неженен, недодялан и все още заемащ място в къщата й.