Говориш за всички други и за това кой за какво бъдеще мечтае, а за себе си не казваш нито дума. Да не би да е тайна? Може и да е "бошлаф работа", но не се съмнявам, че си мислил по въпроса. Твърде голям оптимист си, скъпи ми Дейви, за да не си помислял за бъдещето. Може би ще ме заведеш в "Делмонико"? Или ще ме научиш да шофирам? Или ще запрашим двамата към Мичиган на ски ваканция? Може би ще кажем сбогом на всички и ще тръгнем на околосветско пътешествие? Откакто те срещнах, направих неща, които никога не съм си и представяла дори, че ще направя. Само за изминалата година бях в Лондон, Париж и Единбург. Вечерях в "Карлтън", нощувах в "Лангам" и пазарувах на "Чаринг Крос Роуд". Чувствам, че мога да се науча да карам и ски, и кола. Щом ти си до мен, мога да се изправя пред всяко предизвикателство.
Обичам те.
Сю
Място 10
31 август 1916 г.
Сю,
Тук сме затрупани с работа. Едва намирам пролука да си сменя чорапите. Обслужваме само един пост, но през него минават толкова много хора, че всичките двайсет коли хвърчат нагоре-надолу непрекъснато. Вече ще станат 48 часа, откакто съм на работа, без да съм мигнал и за минутка. Топя един комат хляб в изстиналата супа и се опитвам да задържа клепачите си отворени поне за малко, колкото да ти напиша отговор.
Божичко, колко съм уморен!
Нямам тайни за бъдещето, Сю. Надявам се да основа първата балетна трупа в Хайландс. И ти можеш да бъдеш на мушката на и в– – –
Ей, извинявай много, просто заспивам...
Целувам те– – –
Място 10
1 септември 1916 г.
Сю,
Съжалявам, че последното ми писмо беше толкова кратко и толкова изчанчено в края. Буквално заспах над него. Когато главата ми клюмна, кълна се, видях едно прерийно куче да профучава отстрани. Седя в линейката и се опитвам да пиша тази бележка върху коляното си, докато пия поредната конска доза кафе (май ще да е десетата).
Все още сме тук, в– – – – – –, и нещата са си все така смахнати. Никой не говори за отпуск, но бъди сигурна, че ще те известя, веднага щом науча нещо.
Тук сме вече от – колко? – от две седмици, затова не мисля, че ще се задържим така още много дълго, без да ни освободят за почивка или да ни пуснат в отпуск. Ако продължават да ни карат да работим с това темпо, ще изпокапем. Гаджет нещо се разболя и сега е в полевата болница, така че сме с човек по-малко.
Нека да почакаме, пък ще видим за Коледа. Права си, годината ми почти свършва, но мога да преподпиша договора за още три месеца. Защо не? Бъдещето никъде няма да избяга. Ще поговорим, като се видим. Стискам палци за отпуска!
Ригълс вече припалва колата, та трябва да приключвам за сега. Последна глътка кафе!
Д.
Остров Скай
11 септември 1916 г.
Скъпи Дейви,
Надявам се, че си успял да си починеш. Чува ли се нещо за отпуска ти? Ще можеш ли да пропътуваш цялото това разстояние? Мога да дойда в Лондон и пак да се видим там. Държа мама в готовност – ще дойде да гледа децата, веднага щом пристигне телеграмата ти.
Боже, ама че странно звучи: мама ще дойде да гледа "децата". Не са мои деца, но няма как да не се чувствам отговорна. В края на краищата имам своята роля за формирането на младите им мозъчета!
Криси няма да познае дечицата си, като дойде да ги прибере. Целите са почернели и луничасали от слънцето. Момчетата определено са се позакръглили от всичките тези домашни сирена и сметана, които им поднасям постоянно. Емили все още ми се вижда слабичка, но поне живна малко, като все я карам да стои на слънце.
Моля те, пиши, независимо колко си уморен. Дори едно "Обичам те", надраскано на гърба на пощенска картичка, кара сърцето ми да подскокне.
А аз те обичам.
Е.
Място 11
11 септември 1916 г.
Мое скъпо, скъпо момиче,
Съжалявам, че напоследък попрестанах да пиша. Бяхме си направо в окото на бурята, хвърчахме почти нонстоп. Времето стигаше само колкото да караме и да внимаваме да не загазим. Но макар да нямах време и сили да ти пиша, Сю, нито за миг не съм преставал да мисля за теб.
Най-после ни дадоха почивка. Струва ми се, че и по средата на някое блато да ни бяха преместили, пак нямаше да ни е грижа, толкова сме смазани. Въобще не ми пука къде съм, стига да мога да спя и да пиша на моята Сю.
Бяхме съвсем близо до военните действия и както останалите, така и ние си имахме своите премеждия. Хари преживя избухване на снаряд точно пред него, докато караше. Отърва се само с няколко драскотини и шум в ушите, но линейката си го отнесе. На всички ни се случваше да задремем на волана, но Бъки излезе от пътя и се разби в една стена. Както се досещаш, беше малко контузен и си измоли да го отзоват оттук.