Не съм сигурен за колко дълго ще останем в почивка, но колкото и да бъде, все няма да ни се стори достатъчно. Пуснах мухата за моя отпуск на командира, така че остава само да чакаме, за да видим какво ще каже. Току-що пристигнахме на Място 11 и съм убеден, че има неща, които трябва да се сложат в ред, преди да може да разписва отпуските.
Мисля си да се опитам да дремна, докато ни викнат за манджата. О, какво блаженство е да можеш да се протегнеш!
Липсваш ми.
Д.
ПОЩЕНСКА ТЕЛЕГРАФНА СТАНЦИЯ
ПАРИЖ
13 СЕПТ 16
Е. ДЪН ОСТРОВ СКАЙ=
ВЗЕХ ОТПУСК ЧЕТИРИНАЙСЕТ ДНИ ЩЕ ТЕЛЕГРАФИРАМ ЩОМ ПРИСТИГНА В АНГЛИЯ ТРЪГВАМ УТРЕ=
Д+
Рю Рено ар 21, Париж, Франция
13 септември 1916 г.
Изпращам и пощенска картичка заедно с телеграмата, ако не я получиш или ако картичката я изпревари.
Разрешиха ми отпуск! Четиринайсет дни, можеш ли да повярваш! Получих пропуска за пътуване до Париж само няколко часа след като изпратих последното си писмо до теб и половин минута след това вече си бях стегнал багажа. Навик – от многото местения напоследък!
Няма нужда да биеш целия път до Лондон. Аз тръгвам на север, ти тръгвай на юг, ще се срещнем по средата...
Д.
ПОЩЕНСКА ТЕЛЕГРАФНА СТАНЦИЯ
S 16.04 ПОРТРИ
13 СЕПТ 16
Д ГРЕЪМ=
ЕДИНБУРГ=
СРЕЩА В ЕДИНБУРГ =
КАТЕДРАЛАТА СЕЙНТ МЕРИ ТОЗИ ПЪТ ЩЕ СЪМ
ТАМ =
СЪРЦЕТО МИ ОТНОВО ПЕЕ В РИМИ =
СЮ
Двайсета глава
Маргарет
3 септември 1940 г.
Скъпа Мейси,
Никога не бих предположил, че ключът към майка ти е скрит в поезията. Така, както я видях за пръв път в градинката й, бих се изкушил да я нарека един от най-земните хора, които познавам. Мислех си, че баба ми е особнячка, но после видях майка ти – как рита лопатата и кълне наляво-надясно на галски. Като си помисля всъщност, ако не бях съжалил и нея, и горката й лопата и не бях й помогнал да пренесе онези кошници със зеле у вас, може би никога нямаше да срещна теб.
Когато тя отвори вратата на къщата със замах и те видях да играеш жига по средата на кухнята, облечена с оня стар пуловер, обута в голф, разбрах, че искам ти да бъдеш моето момиче. И да не ме беше приела, пак щях да остана най-добрият ти приятел завинаги, за да мога да бъда близо до теб.
Майка ти обаче безпогрешно прозря мислите ми. Докато ме изпращаше надолу по стълбите и ми благодареше, се наведе към мен и ми каза: "Тя мисли със сърцето. Не го разбивайте!" Ето защо се появих отново чак след две седмици.
Но да реша, че е писала любовни стихове! Вероятно затова веднага ме разгада още в момента, в който те зърнах.
Наистина ли никога не си я виждала да напише макар и ред от стихотворение? След писмото ти се поинтересувах за нея и се оказа, че е издала седем книги. Седем! Баба ми е живяла два пъти по-дълго и не би могла да скалъпи и една прилична строфа, дори от това да зависи съдбата на целия свят.
Какво откри? Предполагам не си попаднала на стихотворение с името и адреса на "Дейви"?
Обичам те.
Пол
Beagan Mhiltean, Скай
6 септември 1940 (Има ли значение кой ден?)
Скъпи Пол, Не, няма адреси между страниците, но за сметка на това открих цветя, тревички, снопчета вълна, песъчинки. Сякаш е носила книгите из острова и е прибирала всичко, на което се е натъквала, между страниците.
В "Отвъд хаоса" – последната й книга, с понамачкана червена корица – намерих подпъхнати тук-там снимки. На една от тях има широко усмихнат младеж в карирано сако. На друга – тъмнокоса жена, облечена в белезникава рокля, седнала в градина с цветя и гледаща замечтано в обектива. На трета – същият младеж с тога и абсолвентска шапка, застанал с гордо вирната брадичка до друго слабичко момче.
На последната снимка, скрита най-отзад в книгата, се вижда двойка, застанала насред някаква улица на фона на размити образи на пешеходци и превозни средства. Мъжът е обгърнал талията на жената с двете си ръце и се е привел към нея, като че ли прошепва нещо в ухото й. Жената е вдигнала ръка към лицето си от едната страна, сякаш да го закрие от фотоапарата, но всъщност се смее с отметната назад глава. В единия ъгъл на снимката някой е изписал с мастило: "1915. Ние." Макар изображението да не е много контрастно, мъжът е същият като на другите две снимки. И като шофьора на линейката от рисунките на задната стена на "Шо ъ-ниш". Жената е майка ми.