Вече бях забелязала колебанията ти – в раздразнението, с което ми разказваше какво се случва в твоето подразделение, в начина, по който сви рамене, когато казах, че сме големи късметлии да бъдем тук заедно. И точно затова се ядосах толкова много на Финли – защото подклажда съмненията ти, защото те кара да се чувстваш така, сякаш вършиш нещо нередно, като си тук с мен.
Защото, Дейви, вече няма друго по-важно място, на което да бъдеш. Ти си дъхът, който поемам, ти си светлината, която ме озарява, сърцето ми лети към теб. Казваш, че се притесняваш да не останеш в сянката на Иън. Че не искаш да се състезаваш със спомена за него. Че не искаш да бъдеш сравняван с него. Но, Дейви, него вече го няма. И аз не съм се върнала в старата къщичка, потънала в скръб по него. Цяла седмица бях другаде. С теб.
Сю
Рю Реноар 21, Париж, Франция
25 септември 1916 г.
Сю,
Кого, мислиш, заварих в Париж, като се върнах? Плиний, Хари, Ригълс, Уорт и още няколко от момчетата – всички настанени в щаба на "Рю Реноар". Дошли били вчера.
Тъкмо когато си мислех, че сме на път да се отегчим до смърт тук, ни се отвори нова възможност. Французите поискали нашето подразделение да отиде в– – – – – – близо до
– – – – – . Според това, което ни разказват, за санитарите било истинско изпитание да пренасят на ръце ранените до поста. Откакто швабите превзели близкото възвишение, пътят до поста бил открит за директен обстрел. Нуждаят се от отряд бързи линейки, които да бръмчат почти до фронтовата линия и обратно. Маршрутът ще стига до предните окопи на отстояние, по-малко отколкото всички други маршрути досега. И ще се действа през нощта.
Вместо да пренасочат Първи отряд натам, те създават изцяло ново подразделение, а за командир предлагат нашия Плиний. Изпращат му новобранци, за да попълни състава, но той е непреклонен и настоява да вземе най-бързите и най-себераздаващите се ветерани, които може да намери. Дали са му отпуск, за да си подбере момчета от Първи отряд, а останалите предстои да се съберат от други отряди или от редовете на новобранците, които тепърва постъпват. Всички сме слушали достатъчно и добре знаем какъв тежък маршрут ще бъде. Трябва да си бърз и чевръст.
И понеже твоето момче е и бързо, и чевръсто (а предполагам и себераздаващо се), Плиний ми предложи да се прехвърля в неговото подразделение. Можеш ли да повярваш, Сю? Не само че наистина звучи като шанс по отношение на моите терзания, но и Хари, и всичките ми стари другари ще бъдат там. Страховито ще е, сигурен съм!
Французите явно планират сериозна атака, след като искат линейки на мястото в рамките на една седмица. Ние пък очакваме пристигането на новите попълнения и доставката на чисто нови возила. Засега отмаряме.
Следва продължение!
Дейвид
Рю Реноар 21, Париж, Франция
27 септември 1916 г.
Скъпа Сю,
Току-що дойде писмото ти – онова, което си писала във влака. Не се притеснявай заради брат си – не за пръв път съм с насинено око. Той просто искаше да те предпази. Все пак си единствената му сестра. Разбирам го. Кой брат не би излязъл от кожата си, като види сестра си с някакъв американец? Забравяш, че всички сме бандити и каубои. Надявам се, че двамата ще изгладите нещата, когато се прибереш на Скай. Ще видиш. Братята и сестрите не могат да останат скарани завинаги. Особено пък вие с Финли.
И, Сю, въпреки че бях обезверен, повярвай ми, не си ти причината. Няма как да бъдеш ти. Да, писнало ми беше от Полевата служба и от собственото ми бездействие в тила. Да, истина е, нещата при това пътуване изглеждаха различно – като се има предвид случилото се с Иън и всичко останало. Толкова голяма част от последните ти писма беше свързана все с него. Което е разбираемо, естествено. Не е ли интересно обаче, че при това пътуване усещах присъствието му между нас много по-осезаемо от преди?
Повярвай ми, тези съмнения изчезнаха в момента, в който положих глава в скута ти. Казах ти, че като прочетох името ти на вратата на апартамента, се почувствах така, все едно се прибирах у дома. И, Сю, това ми е напълно достатъчно. Да зная, че правя нещо смислено тук и че ти ме чакаш в Шотландия. Друго не ми е нужно.
Тук, след цялото чудене относно постъпващите новобранци, избраха най-добрите сред нас. Рекс Редман – запален велосипедист. Лео Никълс – забележителен пилот, който е бил в Ескадрилата. Моят фаворит – Рой Янсон, автомобилен състезател. Гледал съм го на състезание в Спийдуей парк в Чикаго. Можеш ли да повярваш, че вдигна скорост от 160 километра в час?
Момчетата от другите отряди също започнаха да се присъединяват един по един. Всеки, който се беше наложил с добро име в своя отряд, беше неофициално препоръчан за "Момчетата на Плинстън", както извън протокола вече наричат новото подразделение. Обещаха ни да не ни оставят да скучаем.