Тъй че, сама виждаш, не мога да си тръгна сега. Сега, когато тъкмо започнах. Разбираш ли, Сю? Нима ще ме отделиш от всичко това, точно когато съм най-нужен?
Дейвид
Остров Скай
1 ноември 1916 г.
"Нима ще ме отделиш от всичко това, точно когато съм най-нужен?" Да, и още как, особено когато тук има далеч по-голяма нужда от теб. Бременна съм, Дейви. Така че спри с цялото това безумие и си ела у дома.
Франция
12 ноември 1916 г.
Така ли се съобщава такава новина? Не трябваше да става така. Нали затова носех онези гумички. Не сме в положение да вземаме подобни решения. Какво семейство, Сю? Ти още си в траур, аз още "си играя на война". Делят ни хиляда и сто километра. Да не забравяме и как се държа брат ти в Единбург. Заслужил съм си всеки удар. В крайна сметка аз съм американецът, който застана между тебе и съпруга ти. Аз съм този, който те скара с брат ти. Как си представяш семейството ти да ме приеме след всичко това?
Остров Скай
29 ноември 1916 г.
Тогава ела и ме отведи оттук! Отвлечи ме в Америка, където няма война и разгневени братя. Съседите вече шушукат и, о, Дейви, просто искам да замина с теб и да поставим началото на онова бъдеще, за което сме си говорили.
Да, необозримо е. Объркващо е. Малко плашещо дори. Но как е възможно мисълта за предстоящо бащинство да е по-страшна от спускането с бясна скорост по "Коридора на смъртта" всеки ден?
Мен също ужасно ме е страх. След раздора, до който докарах собственото си семейство, едва ли ме бива да отглеждам дете. Може би през всичките тези години съм била права, като съм твърдяла, че не трябва да бъда майка. Съмнявам се, че мога да се справя.
Дейви, имам нужда ти да бъдеш силният от двама ни. Имам нужда ти да бъдеш смел и за двама ни. Моля те, ела и ме вземи със себе си. Когато съм с теб, не ме е страх от нищо.
Уморена съм. Не искам да спорим за това. Вече е факт и няма смисъл да се препираме. Посред войната, посред всичката тази смърт около нас ние създадохме живот. Това бебе е просто поредното приключение. И не забравяй, че когато си до мен, мога да се изправя срещу всяко предизвикателство.
Сю
3 декември 1916 г.
Драга Елспет,
Искаше ми се да не се налага да пиша това писмо. Преди месеци Дейви ми даде плика и ми заръча да го изпратя, ако нещо се случи.
Преди четири нощи бяхме в акция. Когато стигнахме, видяхме, че землянката току-що е била ударена. Лекарите, санитарите, ранените – всички бяха мъртви. Един офицер се опитваше да въведе ред, пренасочвайки новопостъпващите от предната линия.
Тъй като имам малко практика като лекар, аз се заех да преглеждам пристигащите ранени, за да отделя тези, които бяха в състояние да стигнат до междинния медицински пост за пренасочване. Санитарите, които все още бяха на крак, буквално изсипваха товара си и хукваха обратно, впрегнали сетни сили. Дейв, какъвто си е безразсъден, скочи в окопа и се втурна подир тях. Няколко пъти дойде и се върна, без да обръща внимание на виковете ми. И в един момент повече не се появи.
Не беше в задълженията му да минава на предната линия, но ти го познаваш. Никога не се е вслушвал в разумни доводи. И все пак той направи това, което трябваше да се направи.
Вече четири дни се двоумя дали да ти изпратя това писмо, или не. Все се надявах да се появи, накуцвайки, откъм "ничията земя" с поредната забавна история за поредното късметлийско бягство. Но не.
Оттук едва ли мога да направя много за теб, но, моля те, пиши на Мина, ако имаш нужда от нещо. Зная за положението ти. Дейв ми каза, докато бързахме към поста онази нощ. Беше озадачен и притеснен. Но изпълнен с надежда. И видимо щастлив.
Изпълнявам последното желание на най-добрия другар, който някога съм имал, който някога бих могъл да имам...
Хари Ванс
Сю, мило мое момиче,
Това е писмо, което се надявам никога да не се налага да прочетеш. Ако е пред теб, значи е последното, което получаваш от мен.
Сега сме месец май и аз току-що съм се върнал от парижката ни среща. Когато дойдох, заварих тук цяла купчина писма от теб – едно от друго по-тревожни. Докато ги четях, започнах да си давам сметка колко изплашена и изтерзана си била – толкова далеч от всичко случващо се тук. И тъй като не искам отново да изпаднеш в подобно неведение, правя това, в което с теб сме най-добри. Пиша ти писмо.