Трябва да се връщам към учението. С нетърпение чакам ваканцията, за да изпусна парата и да събера сили за новия семестър.
Със сълзи на очи и замъглен поглед
Дейвид
Остров Скай
5 януари 1913 г.
Скъпи Дейвид,
Честита Нова година! Тук е толкова студено, че с мъка успявам да се помръдна от мястото си пред огъня. Когато все пак, навлечена и омотана възможно най-топло, можах да се дотътря до пощата, там ме очакваше твоето писмо и така усилията ми бяха възнаградени.
Как мина ваканцията ти? Ние тук се постарахме да си изкараме празниците весело. Аз направих знаменития си коледен пудинг, украсихме си най-гиздавото коледно дръвче – с гирлянди от изсушени цветя. Над камината и над вратата наслагахме зелени клонки. За подарък получих чифт ръкавици, нов чайник, една от книгите на Робърт У. Сървис[8]. Чел ли си стихотворения от него? Невероятни са. Щом харесваш моите, ще ти допаднат и неговите.
Кои са твоите любими книги? Аз например (като всички, които носят шотландското каре в кръвта си) обожавам У. С. Докато не прочетох "Властелинът на островите", не знаех, че мога да се нарека островен човек. Някои от романите му са доста готически за моя вкус, но поезията му е наистина неподражаема в обрисуването на Шотландия с всичките й променливи настроения. Особено весели спомени ме свързват с опърпания ми екземпляр на "Алиса в страната на чудесата" – първата книга, която някога съм притежавала. С братята ми си организирахме "свободни надбягвания" като в "Алиса..." и тичахме по брега, крещейки с всичка сила срещу вятъра "най-сухите" неща, които знаем.[9] И макар да ми е малко неловко, ще ти призная, че току-що прочетох (и всъщност доста ми хареса) "Три седмици". Вероятно не си очаквал да видиш в мое лице "момиче, тип Елинор Глин"[10]?
Елспет
П.П.: Съжалявам, че си бил в болница. Дано да не е нещо сериозно. Струва ли ми се, или наистина ти се случва обезпокояващо често?
Урбана, Илинойс, САЩ
1 февруари 1913 г.
Скъпа Сю, Ваканцията мина страхотно! Сестра ми Иви и съпругът й дойдоха от Тера Хоут и за пръв път видях малката си племенница Флорънс. В момента е почти на годинка. Усмихва се непрекъснато и постоянно се кикоти заразително, докато си играе с тирантите ми. Купих й кукла в сребриста рокля, за която тя се оказа още много малка, защото единственото, което направи, беше да започне да дъвче ръката й и да ми се смее. Вероятно ще продължа да й купувам кукли в сребристи рокли и когато стане твърде голяма за тях и сигурно пак ще ми се смее.
За Коледа получих фотоапарат. Изпращам ти снимката си, така че да можеш да видиш скромния си кореспондент. Сега и ти ще трябва да отвърнеш подобаващо! И още: носни кърпи – повече, отколкото някога биха ми потрябвали – жест на внимание от страна на майка ми, едно ново копие на "Анатомията на Грей"[11] от баща ми и комплект стереокарти на Британските острови. Това последното беше специална поръчка – исках да разбера нещо повече за мястото, което наричаш свой дом. И накрая, от сестра ми – една от твоите по-ранни книги, която тя, за моя голяма изненада, е открила някъде. Прегледала я е набързо, преди да я опакова, и подозирам, че вече имаш още един почитател! Сега, след като започна новият семестър, съм си определил да чета по едно стихотворение на вечер, а цялата книга съм запазил като награда за добре свършена работа след изпитите по средата на семестъра.
Любимите ми книги ли? Определено любимият ми автор е Марк Твен, но да избера една от книгите му... Съмнявам се дали въобще е възможно подобно нещо! Разбира се, никоя не би могла да се сравни с "Хъкълбери Фин", но и "Един янки [в двора на крал Артур]" е забавна. Предполагам почти колкото твоя Луис Карол, доколкото може да бъде разбран (макар да признавам, че съм чел "Алиса в огледалния свят" от край до край). Харесвам Джек Лондон, Уилки Колинс и X. Райдър Хагард[12]. Обичам мистериите и приключенията. А пък По е ненадминат в страховитите истории. Добрите уестърни също си ги бива, а когато искам да си отпочина от "литературата", чета неща от рода на Зейн Грей[13]. Кой е "У. С." всъщност? Може би Уилям, но очевидно не е Шекспир... Никога не съм чел "Властелинът на островите".
Не, определено не бих ти лепнал етикет "момиче, тип Елинор Глин". Имам само бегло впечатление от книгите й. И под "бегло" разбирай наистина "бегло", тъй като "Три седмици" се прехвърляше "на бегом" от спалня на спалня в общежитието. Един находчив младеж дори намери килимче с тигрови мотиви за пода си, вероятно надявайки се "да съгреши с Елинор Глин" върху него. Естествено, тя така и не посети нашите спални, нито пък си спомням други дами да са се възползвали от офертата му.