Моля те, драсни няколко реда на Хари, за да знае какво става, и му дай този адрес.
Съжалявам, че не дойдох за Коледа, но както виждаш, не съм нарушил обещанието си. Просто ми се налага малка отсрочка.
Обичам те. Повече отколкото можеш да си представиш.
Дейвид
Остров Скай
22 януари 1917г.
Дейви,
Почти не виждам какво пиша от сълзи. В момента твоята картичка – най-безценното картонче на света! – е намачкано на топка в едната ми ръка, а аз пиша с другата. Мама се опита да я изкопчи от пръстите ми, за да я прочете, но не успя. Щом разпозна почерка ти, на секундата изгони всички от стаята.
Знаех си, че не може да си мъртъв. Вероятно всеки казва така за любимия си. Но аз все още продължавах да те чувствам! Сигурна бях, че докато сърцето ми е цяло и още бие, твоето също бие някъде там, по широкия свят.
И се оказах права! Всеки ден, докато плачех и мислех за теб, ти също си мислил за мен, също толкова силно.
О, скъпи мой, моя любов. Моето мило, забавно момче. Загубих си думите – а уж съм някаква поетеса.
Твоя Сю
Остров Скай
24 януари 1917г.
Дейви, Намерих ги. Намерих си думите.
Как си? Кажи ми истината. Имаш ли нужда от нещо? Имаш ли с какво да се топлиш?
Мисълта, че си в затвора, е направо непоносима. Трябва да ти е ужасно студено и неловко, ако е така, както го описват в книгите. Мога ли да ти изпращам колети?
По редица причини изминалите няколко месеца бяха мрачни и безрадостни, но сега през облаците се прокрадва лъч светлина. Мога да намачкам стихотворенията, които съм писала от декември насам и да ги метна в пламъците.
Сега е мързеливото време от годината. Да си седиш пред огъня, да четеш, да пишеш. Опитвам се да създам у децата някакъв интерес към поезията, но, уви, нямам никакъв успех, разрешено ли е да имаш книги с теб там?
Колкото и смразяващо да ми действа мисълта, че си в затвора, не мога да не се радвам, че си жив и че, дай Боже, не след дълго отново ще мога да те прегърна.
Твоя Сю
7 февруари 1917г.
Сю,
Позволено ми е да изпращам само по две писма на месец (които да не надвишават шест страници) и четири картички. Трябва да изпратя полагащите се писма и пощенски картички на майка ми, Иви и Хари, така че няма да можеш да се радваш на изобилието от писма, на което се радваше преди. Изобилието от мисли обаче остава непроменено.
Доколкото зная, ти имаш право да пращаш колкото искаш пакети и писма. Ако не те затруднявам, има доста неща, от които се нуждая. Не си носех мешката, когато ме плениха, затова ще те моля за някои от основните принадлежности: гребен, четка за зъби, сапун, резервни чорапи, долна риза. Засега вземам назаем от другите момчета. Можеш ли да ми изпратиш одеяло? И книги! Всякакви четива, до които можеш да се добереш. Чета и препрочитам твоите две безценни писъмца (всички други останаха в раницата ми – трябва да пиша на Хари за това). Всичко, което имах в себе си, когато ме хванаха, беше твоята снимка и "Почивка", пъхнати в джоба на куртката ми, но те са ми достатъчни, за да мога да оцелея години наред само на пясък и вода.
Какво ли не бих дал, за да се върнат нещата така, както когато бяхме в Единбург. Само ти, аз и тихото ни местенце. Само ти и аз.
Обичам те.
Дейви
П.П.: Ти как се чувстваш? Не споменаваш нищо за бебето.
Остров Скай
28 февруари 1917г.
Исках да изпратя колета колкото може по-скоро, като се надявам да съм намерила всичко, от което се нуждаеш – повечко чорапи (имах цяла кошница, изплетени специално за теб, така че, любов моя, поне чорапи няма да ти липсват), единствената мъжка риза, която намерих в Портри, гребен; четка и прах за зъби; сапун; пакет носни кърпи. Чудех се дали няма да ти трябват и принадлежности за бръснене, но не знаех дали е разрешено да се изпращат такива неща. Одеялото е от моето легло.
Хари вече се е погрижил за багажа ти. Когато решил, че няма да се върнеш, опаковал го и го изпратил на майка ти. Задържал е книжката ти "Хък Фин" и Библията, които изпрати на мен. Не е вчерашен – ясно му е какво бих желала най-много за спомен от теб. Зная, че ти имаш по-голяма нужда от компанията на Хъкълбери, отколкото аз. Така или иначе, аз си имам свой екземпляр. Затова ти го връщам.
Набързо прерових моите книги и ти подбрах Байрон и Плутарх, допълнени от няколко булевардни романчета, което намерих в града. Съжалявам, че не можах да сместя повече неща в този колет. Одеялото зае почти цялото място. В Байрон съм пъхнала малко хартия за писма и няколко молива.