Ще разбера още, но, моля те, кажи ми, че майка ти се е изнесла навреме.
Обичам те.
Пол
Beagan Mhiltean, Скай
Събота, 14 септември 1940 г.
Пол,
Майка ми изпрати писмо, което пристигна едновременно с твоето, само дето нейното беше написано два дни по-рано.
О, Пол, нямаме представа! Не сме получавали поща (освен вестник) от дни. Въздушно нападение, след което целият Лондон е в пламъци? Баба веднага ме изпрати в Портри за новини и да пусна телеграма на Емили, в случай че майка е напуснала Лондон по-рано и се е отправила към Единбург.
Не мога да повярвам на това, което чета, Пол. Стотици бомби, засипали града. Естествено, и преди е имало бомбардировки над Лондон. Всички сме преживели бомбардировки. Но толкова много и за толкова кратко време над един град... Главата ми не го побира. Бомбардират всичко наред. Лондон, който майка ми познава, вече не съществува.
И оттогава всеки ден отново и отново. Градът е сринат. Моля се да не е там, но Емили каза, че къщата в Единбург е все така заключена и сега аз правя това, което тя е правила през всичките тези месеци. Чакам. И следя пощата.
Зная, че ти си някъде там, летиш в целия този хаос. Моля те, Пол, пази се. Заради мен.
Обичам те.
Мейси
ЛОНДОН ВСЕ ОЩЕ СЕ ДЪРЖИ
СЛЕД ДЕСЕТА НОЩ НА АТАКИ
Лондон, 17 септември, вторник
След като стотици германски бомбардировачи изпълниха небето над Лондон през изминалата нощ и рано тази сутрин по време на най-жестоката въздушна атака до момента, градът все още се държи – с една-единствена жертва и минимални щети.
През деня в Лондон се чуха множество сирени за въздушни тревоги, една от които продължи близо четири часа – най-дългата тревога в светлата част на деня. Атаката беше затруднена от участъци с мъгла ниско над града. Сирените завиха отново малко след 20 часа, когато небето се изясни, и продължиха с неотслабваща сила до 2:42 часа сутринта, когато противовъздушният огън успя да отблъсне нацистките нападатели. Но гражданите на Лондон не останаха за дълго в жилищата си, след като в 3:52 часа сутринта прозвуча нова тревога и още една вълна от бомбардировачи удари опустошения град.
В Централен Лондон на няколко последователни вълни бяха хвърлени силно експлозивни бомби, които разрушиха сградите и разбиха прозорците в радиус от един километър. Запалителни бомби паднаха над известна търговска зона и над много от жилищните квартали, държейки противопожарните постове в постоянна мобилизация по време на неустрашимата им борба с огъня. В Портланд падна многотонна бомба, която доведе до разрушаване на газопровода, нанасяйки разрушения на луксозния хотел "Лангам"...
Двайсет и пета глава
Елспет
Остров Скай
6 април 1917 г.
Любими мой,
Не съм сигурна дали мога да изпращам и храна, но сърцето ми се къса, като си те представям как гладуваш, когато аз имам толкова много. Ябълки, хляб, пушени колбаси, сирене, боб, ориз, солена херинга, лук, мармалад. Все още няма много свежи зеленчуци от моята градина, затова съм добавила и малко сушен грах. Надявам се всичко да стигне до теб без проблеми.
Миналата година по това време беше в болницата и аз бях полудяла от тревога. Не мога да кажа, че сега не се тревожа, защото се терзая всеки ден, в който сме разделени, но поне зная, че си в безопасност, че си жив и здрав и че много ти липсвам.
Започнах да си пиша с Мина. Знаеше ли, че е родила? Най-сладкото бебенце, с рядка светлоруса косица – като на Хари. Тя ми изпрати снимка. Имаш ли някакви новини от Хари? Трябва да й е много трудно сама.
Мушвам една целувка в плика към писмото. Гледай да я хванеш здраво, преди да се е измъкнала и да ти е избягала!
Обичам те.
Сю
Kricgsgcfangencn-Sendung, Postkarte
23 април 1917 г.
Сю,
Снощи видях най-красивия залез. И си спомних за оня път, когато взехме трамвая за "Портобело"[51] и гледахме залеза от плажа. Макар водата да беше ледена, ти успя да ме убедиш да си навия крачолите и да нагазя в нея. После седна в скута ми и зарови пръстите на краката си в пясъка и двамата си разделихме оня ужасен пай, който беше направила. Ужасен или не, иска ми се да го имаше тук сега. И пясъка. И залеза. Но най-много от всичко ми се иска ти да беше до мен.