Дейви
Остров Скай
2 май 1917 г.
Дейви, Разбира се, че си спомням оня залез. Мисля, че това беше първият път, в който просто седях и съзерцавах слънцето, докато се плъзга надолу под хоризонта. Наистина почувствах как земята се върти под краката ми. Или може би беше заради целувката.
Обичам те.
Е.
Остров Скай
18 май 1917 г.
Дейви,
Не си писал от известно време насам. Ще ми се да не ме полазваха първите тръпки на тревога, които пристягат сърцето ми всеки път, щом се забавят едно или две писма от теб. Трябва да призная, че това, което показва твоят опит до момента, никак не е за успокоение. Когато не пишеш, обикновено причината ме кара първо да седна, преди да прочета писмото ти, след като пристигне – ранен и в болница, взет за пленник. Какво става сега? Какво още има да се случва?
Този път направих нещо различно. Оставих Емили с момчетата и отидох на църква. Но не в старомодната презвитерианска църква от детството ми, а в малката католическа църквица в Портри. Спомних си топлината и тайнствеността на "Сейнт Мери" и освен това си помислих, че ако искам да отправя към Бог специална молба да те запази в безопасност, вероятно трябва да се обърна към католическия Бог, на когото ти се молиш.
Не бях единствената в църквата през този ден. Имаше и други жени – с воали и с шалове, шепнещи молитви и палещи свещи. Носех със себе си твоята малка Библия и прокарах пръст по извивките на буквите от името ти. Запалих свещ, но тъй като не знаех точните молитви, затворих очи и си помислих за теб. Когато ги отворих, до мен беше седнала жена, която ме наблюдаваше мълчаливо. "Казахте ли молитва за него?" Отговорих, че не съм католичка, очаквайки да ме изпъди от църквата. Вместо това тя сложи ръка върху моята и каза: "Не се безпокойте. Аз ще кажа една и заради вас." Даде ми дървената си броеница и обеща да ме научи на молитвите, когато се срещнем отново.
Като си тръгнах, се чувствах много по-добре. Макар да трябва да пътувам, за да стигна до Портри, сега вече зная място, където мога да отида, когато искам да бъда близо до теб.
Обичам те.
Сю
Остров Скай
22 май 1917 г.
Дейви,
Моля те, сложи край на страховете ми. Почти всеки ден отивам с велосипеда до Портри да се моля за теб и много се нуждая от някакво потвърждение, че молбите ми са били чути. Току-що научих тези католически молитви – трябва да съм сигурна, че не бъркам нещо.
Каквото и да е, Дейви! Една картичка. Едно изречение. Само една дума дори. Умолявам те.
Сю
1 юни 1917 г.
Сю,
Доста се колебах какво точно да напиша. Надали си представяш колко варианти свършиха в огъня. В крайна сметка реших, че най-добре ще бъде да го кажа без заобикалки.
Иън е жив.
Не е мъртъв, Сю. Той е тук, в лагера.
Преди няколко седмици бяхме излезли навън за редовната разходка. В единия край на двора се бяха скупчили група англичани, наскоро прехвърлени в нашия лагер. Казвам ти, момичето ми, просълзих се, когато чух английска реч, след като шест месеца бях слушал единствено френски и малко неразбираем руски! Веднага забързах към едно от момчетата и се примолих да ме включат в някой разговор, без да ме интересува какъв.
Един ме попита откъде съм. Казах "Илинойс", а друг извика: "Илинойс? Не думай! Аз имам роднини там. От коя част?" Европейците така и не си дават сметка за мащабите на САЩ, затова казах: "Чикаго. Урбана, поне засега", а момчето продължи: "На мен братовчед ми живее в Чикаго! Франк Тримбъл. Не може да не го познаваш. Ще го питам за теб. Ти как се казваш?"
Казах му името си и чух вик някъде откъм тълпата: "Дейвид Греъм от Урбана, Илинойс?"
Трябва да съм отговорил, Сю, защото следващото нещо, което си спомням, беше, че се намерих на земята с пареща буза и песъчинки в очите.
Чух някой да казва: "Какво ти трябваше да се месиш, бе, човече?", и аз се изправих, все още олюлявайки се, за да видя непознат със свити юмруци и стисната челюст.
"Това ти беше, задето се задяваш с жена ми."
Все още замаян, не можах да реагирам, за да избегна втория удар.
"А това ти е, задето накара и нея да ти се хвърли на врата."
Устата ми се напълни с кръв. Плюх.
"Кой си ти, по дяволите?" – попитах, вече досещайки се за отговора.
"Мъжът на Елспет. Или си омотал толкова много чужди жени, че си им изгубил дирята?"
Нали не мислиш, че можех да пропусна този коментар просто така, Сю? Естествено, отвърнах му. Това, което последва, може да бъде оприличено единствено на старомоден училищен бой.