Съжалявам, че не разполагам с негов адрес, но реших, че ще се радвате да разберете, че беше добре, когато за последно чух нещо за него, и че има издадена книга. И макар да нямам адреса на Заека, изпращам Ви този на Хари Ванс. С него можете да се свържете много по-лесно, отколкото със Заека. Хари преподава в Оксфорд. Което всъщност е съвсем близо до Лондон, нали?
Желая Ви всичкия късмет на света, мисис Дън. И ако видите Заека отново, моля Ви, предайте му моите поздрави.
С най-топли чувства,
Били (Ригълс) Рос
Секретар, Клон Мидуест
Асоциация на Американската полева служба
Единбург
Вторник, 24 септември 1940 г.
Уважаеми мистър Ванс,
Пиша Ви от името на майка си, мисис Елспет Дън. Тя се опитва да установи местонахождението на Дейвид Греъм, когото е познавала преди години. Адресът Ви ми беше даден от Били Рос от Асоциацията на Американската полева служба. Той смята, че Вие може би имате актуален адрес на мистър Греъм.
Моля Ви, всичко, което можете да споделите, би било от полза. Майка ми търси мистър Греъм от много време насам. И аз, и тя бихме Ви били изключително благодарни.
С уважение
Маргарет Дън
Оксфорд 27 септември
Уважаема мис Дън,
Поколебах се дали да Ви изпратя адреса на Дейв. Тъй като живее сам от години, той е особено ревнив към уединението си. И все пак, твърде много време прекара в усамотение и самосъжаление. Твърде много време копнееше да може да промени миналото.
Това е адресът му. Живее в Лондон, в апартамент зад ъгъла на хотел "Лангам". Винаги е казвал, че Лондон е пълен със спомени.
Хари Ванс
Двайсет и седма глава
Елспет
Остров Скай
1 май 1919 г.
Скъпи Дейвид,
Вероятно те изненадвам, но след като излезе новата ми книга, няма как да пропусна моя някогашен "фен".
През последните две години не съм получавала никакви вести от теб и нямам идея къде по широкия свят може да се намираш. Надявам се, че като изпращам този колет до дома на родителите ти, все някак ще го получиш.
Как се развиха нещата при теб след края на войната? Писах ти във военнопленническия лагер, малко след като Иън се завърна вкъщи, но ти така и не ми отговори. Наред ли беше всичко?
Много е странно, но преди няколко месеца ми се стори, че те видях да стоиш на пътя срещу къщата на родителите ми. Сведох поглед и миг след това образът ти беше вече изчезнал. Нали знаеш – на този остров живеят духовете и призраците на спомените?
Иън се спомина наскоро. Странни са прищевките на съдбата – преживял е Фестюбер, пленничеството в Германия, бягството, за да умре вкъщи, в леглото си, от грип. Откакто се завърна, все си беше слаб и болнав. Не беше изненадващо, че се случи.
Знаеш ли, мисля, че той чакаше смъртта. Дълбоко вярваше, че е трябвало да загине с другарите си при Фестюбер. Откакто се върна вкъщи, нещата за него така и не тръгнаха постарому. Струва ми се, че така и не се почувства на място. Все не знаеше какво да направи, особено що се отнася до мен. Опитахме. Наистина опитахме, Дейви. Всичко се беше променило, но ние все пак опитахме.
Не съм писала поезия от години. "Почивка" беше едно от последните ми стихотворения. Нямах представа каква е причината, но в един момент осъзнах.
Причината беше ти, Дейви. Причината си ти. Без теб в живота ми няма поезия. Моята муза винаги си бил ти. Преди да те срещна, пишех поезия с писалката си и читателите я харесваха. Стиховете ми значеха нещо за тях. След като се появи ти, започнах да пиша с душата си и самата аз обикнах поезията си. За мен тя беше целият свят.
Сега не зная съвсем нищо за живота ти. Последните ми новини за теб са отпреди две години. Може би си женен, може би имаш семейство. Аз обаче смятам да последвам твоя пример. Да затворя очи и да прескоча прегражденията на този окоп.
Дейви, не мога без теб. Не мога да живея без теб. Спомняш ли си всички онези обещания и мечти, които споделяхме по време на войната? Върни се и ги сбъдни заедно с мен.
Ще отидем, където пожелаеш, ще живеем, където пожелаеш. Единбург? Скай? Урбана, Илинойс? Мога да отида навсякъде, когато ти си до мен. Ще бъда твоя съпруга, твоя любима, твоя любовница. Винаги, докато ме искаш.
Заключвам къщичката и заминавам за Единбург. Мама така и не намери покой, откакто Финли си замина. Може би ако и аз се махна, той ще се върне. Това е най-малкото, което мога да направя за нея. Ще дойдеш ли в Единбург? Ще дойдеш ли да ме вземеш?