Как се озовах в болницата ли? Ами... Опитах се да яздя крава и паднах. Язденето на крави само по себе си не е рисков спорт – практикувал съм го по много поводи, но ние водехме кравата нагоре по стълбите на Факултета по естествена история към кабинета на декана. Тя обаче не одобри идеята. Мога само да кажа, че не препоръчвам този начин на придвижване. Какво имаш предвид под "обезпокояващо често?"
Отново надявам хомота в очакване на новия семестър. Не мога да кажа, че се очертава да бъде по-лесен от миналия, но поне му се вижда краят.
С нови надежди
Дейвид
Остров Скай
27 февруари 1913 г.
Скъпи Дейвид,
Благодаря много за снимката. Изглеждаш толкова сериозен! И много по-млад, отколкото си те представях. Въпреки това в очите ти съзирам пламъчета, които издават момче, способно да открадне дърво или да язди крава. Какво стана с дръвчето на твоя курс?
Не се надявай на снимка от мен. Тук няма фотоапарат, а и не мисля, че бих могла да нарисувам сама себе си непредубедено. Ще поправям и ще трия, докато накрая се получи портрет на принцеса Мод[14]. Винаги искаме да изглеждаме по-привлекателни, отколкото сме в действителност, не мислиш ли? Ако беше нарисувал портрета си, вместо да се снимаш, дали щеше да се изтипосаш в това нелепо карирано сако?
Сега, след като видях снимката ти, мога да си представя как със съучениците ти си прехвърляте "Три седмици". Ти напрегнато чакаш реда си и когато вземаш книгата в нетърпеливите си ръце, хукваш към стаята си, забравил домашното за вечерта. Но когато започваш да четеш, се изчервяваш, защото осъзнаваш колко далеч от Хенри Джеймс е това писание.
Никога не съм чела Марк Твен, но съм съгласна, че По е майстор на страховитите истории. Спомням си как четях "Сърцето издайник", когато бях момиче – посред нощ в леглото, с парче полуизгоряла свещ, която бях откраднала от църквата. Естествено, бях наказана за кражбата, защото когато приключих книгата и духнах свещта, не можах да мигна. Бях напълно сигурна, че чувам биенето на сърцето на долния етаж. Когато се зазори, майка ми ме завари седнала в леглото, вцепенена и вкопчена в увитото около мен одеяло. Бях уверена, че Бог ме наказва за греха ми – за това, че бях откраднала свещта от олтара. И какво мислиш направих следващата неделя, за да изкупя греха си? Откраднах една от нашия долап вкъщи и я отнесох в църквата.
Скъпо мое момче, У С. Е Уолтър Скот, разбира се. Сигурна съм, че из тази ваша огромна университетска библиотека трябва да има нещо от него, ако се поразтърсиш. И все пак, щом си чел "Алиса в огледалния свят", двамата с теб ще се разберем прекрасно. "Джабъруоки" е любимата ми част.
В първото писмо, което получих от теб (да, пазя всичките ти писма!), също казваш, че си бил приет в болница. Какъв вид добитък си използвал неправомерно тогава? Пробвал си да танцуваш валс с кон? Или може би да играеш футбол с овен?
Елспет
Урбана, Илинойс, САЩ
21 март 1913 г.
Скъпа Сю,
Наложи се да оставя настрана всичките си учебници и незабавно да ти отговоря, за да защитя и себе си, и горкото си карирано сако. На остров Скай очевидно нямате усет за стил, тъй като аз и сакото ми сме най-последна мода тук, в университета! Освен това трябваше да изглеждам сериозен на снимката – за пръв път си пускам мустак. Любопитно ми е на колко години ти изглеждам?
Добре, щом не искаш да седнеш пред огледалото и да ми нарисуваш портрет с молив, моля те да седнеш пред огледалото и да ми нарисуваш портрет с думи. Погледни в огледалото сега, точно в този момент, и ми кажи какво виждаш. Аз ще си сглобя картинката.
Не, нямам предишни злоупотреби с добитък, или поне не такива, които да са ме вкарвали в болница. По-раншната визита в болницата беше заради опита ми да се изкача по стената на сградата на момичетата и да надникна в стаята на Алис Макгинти. Катерех се по водосточната тръба и почти се бях добрал догоре, когато ръцете ми се изплъзнаха. Не само кракът ми беше счупен, но и сърцето ми беше разбито, тъй като Алис никак не оцени усилието ми. Е, мога да разбера пренебрежението й, тъй като за малко не я изгониха от спалнята при инцидента. И знаеш ли коя е най-унизителната част от всичко? Вече се бях изкачвал по същата тази тръба и преди – с буркан със скакалци, привързан към сакото ми, с торба с катерици на гръб в една паметна вечер...
Нашето дърво (кръстихме го Поли) още си расте. Току-виж тази година сме спечелили!
Направо се сащисах, като разбрах, че никога не си чела Марк Твен. Какво учите във вашите шотландски училища? Този пропуск непременно трябва да се поправи. Моля те, приеми този екземпляр на "Хък Фин" – ако щеш като закъснял коледен подарък – като ме извиниш за опърпания му вид. Намерих го в една антикварна книжарница и ми се струва, че макар сега книжката да беше изоставена, някога е била доста обичана. Аз не бях в състояние да й предложа добър дом, тъй като вече си имам свой екземпляр над бюрото, но съм сигурен, че ти ще се грижиш добре за нея.