Горях.
Истината е, че не разбирах какво се случва с мен.
Не разбирах в какво се превръщам. Къде изчезна онази благоприлична, строга и сдържана жена, която бях доскоро? Къде изчезна отдадената на децата и на семейната кауза съпруга? Онази, която се възмущаваше, че женените мъже обядват с чужди жени... Която никога не е допускала дори мисълта да изневери, камо ли да се опитва да вкара чужд мъж в изневяра. Пък и в триъгълните драми доскоро тя неизменно беше най-тъпият ъгъл (тоест измамената съпруга) и повярвайте ми, мразеше от дъното на душата си онези жени, които вкопчваха алчни пръсти в душите на съпрузите й и после ги откъсваха от семейното гнездо. Не, наистина не разбирах какво се случва. Имах спешна нужда от диагноза.
- Ау, май те е сграбчил Плутон! - каза Астроложката.
- Аз със сигурност щях да се опитам да го съблазня, независимо дали е женен или не. - каза Психоложката.
- Ако знаеш колко съм се молила да се влюбиш в някого!... Само така щеше да разбереш, че мъжът ти не е за тебе! - каза сестра ми.
- Преди време имах връзка с мой женен колега, чужденец. Докато беше тук, даже му се роди още едно бебе. След като замина, започна да ми пише колко ме обича и колко хубаво му било с мен. И как с жена му никога не му било толкова хубаво... - каза Галка, приятелката ми.
- Какво седиш и се чудиш? Ако ще скачаш - скачай. Как ще се научиш да плуваш, ако не скочиш? И трябва да решиш какво искаш - съпруг или любовник. За тебе е по-добре да си с женен мъж - двамата, до вратата и после всеки си тръгва по пътя. - каза Гледачката.
- Всичко е възможно, ако това е Голямата любов! - шепнеше Нептун, докато деликатно и неусетно разтваряше в себе си границите на Сатурн.
- Съвършената любов не търпи битови формалности и досадна семейна рутина. Свободата е всичко! Истинската любов е свободна. Трябва да се научиш да обичаш без да притежаваш - напомням ти го, ако случайно си забравила. - обясняваше Уран на Слънцето ми.
- Виж какво, малката, имаш спешна нужда от секс, иначе ще изтрещиш от енергията, която ти вливам сега. И тези тинтири-минтири за трансформация на сексуалната енергия по-добре ги остави за някой друг живот... - разпореждаше се Плутон с Марса ми.
Всичко това звучи ли ви като да съм имала избор?... Ето за това става дума - понякога нямаме избор. Не стига, че бях влюбена до уши, ами и той започна все повече да се заплесва по мен. Улавях погледите му, както паяк улавя мухи в паяжината си. После се вкопчвах в тях и ги смилах и предъвквах в безсънните си нощи. Научих се да различавам и най-малките нюанси в жестовете и мимиките на лицето му. Не, аз не търсех доказателства, нито отговор на болезнената ми нужда той да ме желае. Беше очевидно, че ме иска, просто аз не вярвах, отричах го от страх, че любовта ми става опасно възможна. Усещах дори с тила си как помътнява погледа му, когато ме гледа - и точно в тази тъмнина исках да се гмурна и да изчезна. Потъвах все по-дълбоко и по-дълбоко. Попивах го с цялото си същество. Започнах все повече да се чувствам като муха, оплетена в неговата паяжина, като жертва на гладен хищник - но напук на всички природни закони аз исках да бъда жертва. Съблазнявах и се оставях да бъда съблазнена. Привличах и се оставях да бъда привлечена. За мен това беше опасем, но величествен танц. Постепенно започнах да приемам, че в този танц сме двама. И вече съвсем нямах избор. И го направих.
Измислих повод да обядваме заедно. Вървяхме. Вече беше зима и нямаше никакви глухарчета. И сняг нямаше. Само кал. Забелязали ли сте глухарчетата колко много приличат на човешкия мозък - и те са сивкави, кръгли, а когато влюбеният вятър ги целуне, се разхвърчават в хиляди посоки, избухват тихо, грациозно и красиво. И се понасят нанякъде с надежда за вечна свобода. Или за нов живот. Те нямат избор. И аз нямах.
Говорехме, дори успях да докосна ръката му. Не ми се ядеше, само ронех пицата си на малки парченца... Трябваше да направя нещо, трябваше да му кажа... И точно в този момент той заговори:
- Между другото - да се похваля: ще ставам баща! Жена ми е бременна. И двамата се надяваме детето да подобри отношенията ни, защото напоследък имаме доста търкания...
Избухване. Беззвучно. Остана ми само оголената усмивка - като стъблото на глухарчето, нелепо и смешно без царската си корона. Приковано от корените си в коравата пръст. Светът се преобърна и опустя. Сякаш секунди преди да скоча в океана на голямата страст, безславно тупнах обратно на земята. Всичко свърши. Внезапно.