към дома на сенките, обитаван от Иркала,
към дома, от който няма изход за този, който влезе в него,
към пътя, от който няма връщане назад,
към дома, където няма светлина за влезлия,
към мястото, където се хранят с прах и кал.
Там няма светлина, те живеят в мрак.
Облечени като птици, с криле вместо одеяния,
вратите и порталите тънат в прах.
Ищар, пристигайки пред портата към Долния свят,
откъдето няма връщане,
се обърнала така към пазача й:
„Пазачо, отвори тази порта!
Отвори тази порта, за да вляза!
Ако не отвориш портата и не ме пуснеш да вляза,
ще счупя вратата, ще изкъртя катинара,
ще разбия подпорите и със сила ще отворя вратите.
Ще пусна навън мъртвите, за да се нахранят с живите.
И мъртвите ще станат повече от живите."
Пазачът отворил уста и проговорил,
и тъй казал на господарката Ищар:
„О, Господарке, не разрушавай портите!
Ще отида и ще съобщя твоето име на моята кралица Ерешкигал."
Пазачът отишъл при Ерешкигал и й казал:
„Кралице, тук е твоята сестра, Ищар...
Враждебна в огромната си сила..."
Когато Ерешкигал чула това,
потреперила като повалено от брадви многовековно дърво,
и като отрязана тръстика изсъскала:
„Какво е раздвижило сърцето й (мястото на интелекта) и какво
е раздвижило черния й дроб (мястото на емоциите)?
Какво става, нима иска да съжителства с мен?
Да се храни с кал вместо храна ида пие прах наместо вино?
Аз плача за мъжете, които са напуснали жените си.
Аз плача за жените, които са откъснати
от прегръдките на мъжете си;
за малките деца, покосени без време.
Иди, пазачо, отвори портата пред нея
и се погрижи да я посрещнеш както повелява древният закон."
Пазачът се върнал и отворил портата пред Ищар:
„Заповядай, Господарке, позволи на Кюта да те поздрави.
Нека палатът на Долния свят, от където няма връщане назад
се възрадва от твоето присъствие!"
Той се поклонил и я пуснал да мине през първата порта,
като я отворил широко пред нея
и свалил голямата корона от главата й.
„Защо, о, Пазачо, свали голямата корона от главата ми?"
„Влез, Господарке, такива са законите на Ерешкигал.”
На втората порта той я поканил да влезе,
отворил широко вратите пред нея и свалил обиците й.
„Защо, о, Пазачо, свали обиците ми?"
„Влез, Господарке, такива са законите на Ерешкигал."
На третата порта той я поканил да влезе,
отворил широко вратите пред нея и свалил огърлицата й.
„Защо, о, Пазачо, свали огърлицата ми?"
„Влез, Господарке, такива са законите на Ерешкигал."
На четвъртата порта той я поканил да влезе,
отворил широко вратите пред нея
и свалил украшенията от гърдите й.
„Защо, о, Пазачо, свали украшенията от гърдите ми?"
„Влез, Господарке, такива са законите на Ерешкигал."
На петата порта той я поканил да влезе,
отворил широко вратите пред нея
и свалил полите й, извезани със скъпоценни камъни.
„Защо, о, Пазачо, свали полата ми,
украсена със скъпоценни камъни?"
„Влез, Господарке, такива са законите на Ерешкигал."
На шестата порта той я поканил да влезе,
отворил широко вратите пред нея
и свалил гривните от ръцете и глезените й.
„Защо, о, Пазачо, свали гривните от ръцете и глезените ми?"
„Влез, Господарке, такива са законите на Ерешкигал."
На седмата порта той я поканил да влезе,
отворил широко вратите и свалил препаската й.
„Защо, о, Пазачо, свали препаската ми?"