Аз/Ищар: Свалям препаската си.
Мъртва съм. Окачена на куката.
Само няколко дни по-късно астрономичната Венера отново стана директна, горният свят се възроди, а аз останах обесена на куката - тук долу, в Ада, в Долния свят. За цяла една година.
Попитайте ме дали съм луда да имам връзка (при тези условия) - ще ви отговоря. Луда съм. От любов. Което не е оправдание, защото нито една любов не трябва да струва толкова скъпо.
Попитайте ме дали не съм искала да си тръгна (при тези условия) - ще ви отговоря. Много пъти. И всеки път той ми казваше, че много държи на мен, че съм един от най-важните хора в живота му. И аз оставах. От любов. Нали според мъдрите книги истинската любов не иска да притежава, а само дава, дава, дава... Не исках той да се разделя с жена си, не го исках за съпруг, исках просто да бъда важна за него. Което не е оправдание, защото нито една любов не трябва да струва толкова скъпо.
Попитайте ме дали бях щастлива с него (при тези условия) - ще ви отговоря. Не бях щастлива. Знаех, че трябва да съм. Чувствата ми кипяха и преливаха в някаква налудничава жизненост, от която цъфтях и околните дори ми завиждаха. Но в душата си бях объркана, смутена и потресена. Моят любим беше скован емоционално и сексуално и неговата студенина ме вцепеняваше. Не държах да е влюбен в мен. Влюбването е илюзия, драматично рухване на крепостта на егото, която рано или късно се издига наново. Пък и в крайна сметка сексът не е чак толкова важен - поне за мен. Което не е оправдание, защото нито една любов не трябва да струва толкова скъпо.
Попитайте ме дали съм страдала (при тези условия) - ще ви отговоря. Да, всеки ден. Но не можех да споделя с никого. Защото се срамувах. Защото исках да споделям с него. Той не искаше и да чуе, много умело избягваше всички разговори за моите чувства с реплики като: „Ще анализираме връзката си, когато я приключим". Понякога напрежението ми избиваше в тежки мигренозни пристъпи и лежах като смазана дни наред. Всичко ми причиняваше болка - мислите, сълзите, звуците, светлината, бъдещето. Не смеех да кажа на приятелите си, защото те вярваха, че съм щастлива и аз като кукла на конци играех точно тази роля. Което не е оправдание, защото нито една любов не трябва да струва толкова скъпо.
Попитайте ме дали съм се чувствала харесвана като жена (при тези условия) - ще ви отговоря. Чувствах се жена въпреки условията. Нито за миг не се разколебах в себе си - в това че съм прекрасна, че се движа, че танцувам и се смея толкова красиво, колкото е и чувството вътре в мен. Всяка моя клетка излъчваше женственост, но това не беше нещо, над което имах избор или контрол. Беше по-скоро спасителен пояс, който ме предпази от самоотричането и депресията - поне за известно време. Защото от него не получих нито един комплимент, нито едно признание, освен небрежно промърмореното: „Аз много те харесвам като жена!", което звучеше прекалено хладно и безлично, за да ме накара да се почувствам специална. И въпреки това бях като радиоактивен излъчвател на женска сексуална енергия. Което не е оправдание, защото нито една любов не трябва да струва толкова скъпо.
Попитайте ме дали този човек си е струвал мъченията (от тези условия) - ще ви отговоря. Не знам, защото аз така и не го опознах. Научих много повече за жена му, отколкото за него. Подобно на повечето женени мъже, които са като скачени съдове със законните си половинки, а не самостоятелни личности, той ме засипваше с всякакви неинтересуващи ме подробности за миналото и настоящето на жена му. Сигурна съм, че зад студенината му е имало нещо крехко, чувствително, любвеобилно, но аз никога не го усетих. Сблъсках се със страховете му, с жестокостта му, с отричането му. Но никога с мъжествеността, с любовта и доблестта му. А исках само да го опозная, да ми позволи да се докосна до него. Което не е оправдание, защото нито една любов не трябва да струва толкова скъпо.
Попитайте ме дали сега съжалявам, че свалих короната си - ще ви отговоря. Ужасно съжалявам! Бях щедра и открита до глупост, а любовта ми изтече като безлихвен заем при отдавна разорен кредитополучател. Разбира се, не съм забравила за ползите от тази ситуация - научих ценни уроци, които ускориха духовното ми развитие. Само не ми ги напомняйте точно сега тези ползи, защото съм готова да стрелям на месо! Защото загубих вяра в любовта. Няма любов точно когато толкова много ми трябва! Толкова щедро се раздадох, а сега, когато аз съм нуждаеща се, няма на мен кой да даде. Няма любов, а толкова искам да има! Приличам ли вече на малко дете, което тропа с краче, защото са му взели любимата играчка? Това е добре, защото означава, че все още не съм се превърнала в закоравял циник. Значи има надежда.