Впоследствие установихме няколко неща: че аз имам две деца, а той харесва какички, които по стечение на обстоятелствата обикновено имат деца; че и двамата не правим секс - аз в името на духовното развитие на моя любим, а той в името на собственото си духовно развитие, ускорено oт скорошно разочарование и раздяла с приятелката му (също какичка).
Онази вечер не знаех, че щяхме да танцуваме пак.
Че щях да се взирам в картата му, в притеснителния стелиум (струпване на планети) в първи дом, притеснителния съвпад на Слънце и Юпитер - все притеснителни показатели за Голямо Его. Че щях да мисля дали съдбата иска да се откажа от спецификацията си или обратно - намеква ми да се придържам към нея. В крайна сметка поне не беше женен, значи можехме да излизаме, да пием бира, да вечеряме заедно, дори да ходим на кино...
Онази вечер не знаех, че никога нямаше да отидем заедно на кино.
Има неща, на които трябва да се обърне особено внимание, особено при първа среща. Например:
• Сьвпадът на Венерите или други подобни аспекти ги оставете за после, особено ако не сте астролози. И най-вече ако сте астролози!
• Ако се чувствате вълшебно, докато танцувате - това е голям ПЛЮС!
• Ако ви предложат да бъдете приятели - това е тревожен и голям МИНУС!
Бъдете добри математици в тази сложна материя, наречена взаимоотношения между мъж и жена! Плюсът и минусът се унищожават взаимно и остава една голяма НУЛА.
Да, в онази вечер все още не знаех, че щяхме да танцуваме пак, но никога нямаше да отидем на кино.
Писмо 23
Какво се случва, ако формулите са грешни?
Формулата „Само ще си говорим без да правим секс" не работеше много добре с женения ми любовник.
Поне за мен. Почти нямаше за какво да си говорим. Нямахме общи теми за разговор, а само безопасни - работата, плановете за професионално развитие, децата ни. Всички останали теми бяха забранени и грижливо избягвани, особено тези:
- как се чувствам (как се чувства той);
- какво мисля (какво мисли той);
- от какво имам нужда (от какво има нужда той);
- какво искам (какво иска той).
От друга страна продължителното прилагане на тази формула ми даде ценното прозрение, че водя далеч по-пълноценни, по-интересни, по-искрени и по-спонтанни разговори с приятелите ми, с психотерапевта, с козметичката, включително и с Неподходящата риба - младежът, който не отговаряше на две от трите условия на моята спецификация. Заедно с това прозрение в душата ми се настаниха неканени гости: Негодуванието, Раздразнението и Огорчението.
- Трябва ли да търпиш всичко това? - питаха те.
- НЕ.
- Ами тогава направи нещо по въпроса!
- Е, нали правя - ходя на терапия, за да си реша проблемите. Ще се променя и това ще промени ситуацията. Нещата НЕ СА толкова лесни, колкото си мислите, нужно е време.
- И ти вярваш, че това ровене в душата ще ти реши проблемите?
- ДА, определено вярвам! Няма как светът ми да се промени, ако аз не се променя.
- Виж какво, малката, сама си знаеш, че си шаран. При това хванат на куката шаран. Сега само остава да те изкормят и изпържат, а това няма да отнеме толкова време, колкото търсенето на корена на проблемите ти, повярвай ни!
- НЕ съм шаран! Аз съм... прекрасна!
- Като едно прекрасно парче торта?
- Освен това аз го обичам! Чувствата ми НЕ СА се променили.
- И какво от това?! Ти си едно прекрасно парче торта, но този, когото обичаш, е на диета. Според нас не е редно някой да си поръчва торта, когато е на диета! Ти какво мислиш?
- Знаете много добре, че за всичко е виновна Луната ми в 12-ти дом!
А аз знам много добре, че това НЕ Е правилният аргумент. Може да свърши работа само колкото да сложи точка на разговор, поел в нежелана посока. А и бъдете сигурни, че не е лесно да спорите с астролог, който има обяснение за ВСИЧКО. Друг е въпросът, че обясненията рядко помагат. Какво като знам, че тази Луна в 12-ти дом ще ми носи страдания и самота? Въпросът е как да променя това. Как да намаля страданията и самотата? Или поне да не боли толкова силно. Или поне не през цялото време. Какво да направя7 Ако можех, бих я преместила в друг, по-лесен дом. А защо не и в друг знак? Например в Телец, за да обичам да готвя вкусни манджи. Или във Везни, за да се колебая безметежно, докато някой друг взима отговорни и трудни решения. А защо не и Водолей, за да съм no-хладна и безгрижна, но пък приятелски настроена към целия свят. Но не, Луната ми си е избрала този пети градус на Овена и не мирясва. Не иска да склони глава и да приеме житейските поражения, загубите, невъзможната любов, самотата и страданията. Бие се до последно за загубени каузи и после, обезкървена от битките, се кичи с белезите си като с медали. Докъде ли ще стигна с тази Луна?