• И последно - не премълчавайте нищо пред терапевта си, особено отчаянието си!
P.S. Похвалете ме, моля ви, че напредвам в математиката! А ако някой знае (за предпочитане от личен опит) как да станеш слаб, ако си силен по подразбиране - нека сподели с мен.
Писмо 28
Уча се да бъда слаба
Искам да се науча да не съм силна. За да не използвам отрицателната частичка „не” ще преформулирам желанието си: искам да се науча да съм слаба. И нали я знаете Луната ми в Овен - щом иска нещо, прави го. И тъй, започвам уроците с надежда, че така мъжете в моя живот няма да се чувстват излишни и непълноценни. Целта ми е благородна. Макар и да нямам представа как точно ще я постигна.
Урок 1
Колегите в стаята - все млади, енергични момчета - предлагат да си поръчаме голямо меню KFC за обяд. Навън вали и идеята ми се струва супер, затова се съгласявам. Карат ме аз да направя поръчката - справяла съм се с телефонните разговори по-добре от тях. Аз отказвам - искам да съм слабата жена, за която се грижат мъжете. След известно време осъзнавам, че ако не направя поръчката, ще остана гладна. Капитулирам и се обаждам. Заради провала на първия ми опит да съм слаба, изсъсквам на колегите си: „Не ща да съм ви Луната-майка!" - няма да разберат за какво става дума, но ми е все едно. Аз продължавам с тренировките.
Урок 2
Споделям. Изливам си душата. Всъщност изливам една стотна от това, дето е в душата ми. Моят женен любовник слуша. Може би не е чак толкова трудно да се говори с него, трябвало е само да се престраша. Неговата привидна съсредоточеност допълнително ме насърчава да съм искрена. Казвам му колко ми е трудно да съм самотна майка с две деца, на пълен работен ден в офиса плюс астрологията, която ми отнема две вечери в седмицата и половината уикенд. Колко уморена се чувствам понякога, колко виновна пред децата си, колко тъжна, че нямам мъжка подкрепа в живота си и с всичко трябва да се справям сама. Той делово прекъсва тирадата ми: „Яна, не мога да те разбера, защото не съм жена, нито съм сам". А душата ми се свива на кълбо като подритнато коте и си казва жално наум: „Поне не си ли човек, всичко човешко ли ти е чуждо, сатурнианецо?"
Урок 3
Неподходящата риба пак ми се обажда. Пита ме как съм, използвам повода да му кажа, че съм доста зле. Което е самата истина. Той веднага пристига, готов да ме закара вкъщи, да пием бира и да ме слуша. Аз съм леко нащрек, този път не изливам душата си, а действам с капкомер. Но пак съм искрена. Казвам, че всички мъже, които уж са ме обичали, са си намерили половинки - и уж все още държат на мен, но това не ме успокоява особено, защото самотата ми тежи. Той предлага делово: „Ами да се престоря, че съм ти гадже, за да видят, че не си сама?". Извинете, може би съм пропуснала някои ценни уроци от младостта си, но ако някой ви се обажда всеки ден, излизате, разговаряте, пиете бира и после остава да спи в леглото ви, това не го ли прави поне малко гадже? И това не е ли нещо като връзка? Странно, щом няма място за връзка в живота му, как ли успява да намира време да ми се обажда и да се виждаме? Без малко да помисля, че съм се объркала и проблемът е в мен.
Не отговарям нищо, защото знам какво ще последва - пърхане с мигли и невинното: „Ама за секс ли става дума?". Затова си мълча, но душицата ми, милата, се бунтува - аз ли съм тази, която вади секса от уравнението, или вие, мъжете Риби? Ако имах избор, щях да правя и секс. Но ми е под достойнството да се моля за това или да зарязвам човешки същества, дори и представители на този воден зодиакален знак, с единствения мотив „Не иска да прави секс с мен". Така ще излезе, че сексът е най-важното нещо за мен, а пък то не е така - аз искам близост, топлинка, искам просто на някого да му пука за мен! Но как да го обясня и кой ще ме разбере?
Неподходящата риба грижливо ме изпровожда до вкъщи, пием бира, говорим за него и бившата му приятелка. За това колко зле е постъпила с него, горкия. Как идвала веднъж месечно, правели секс, а след това - не я е срам! - си тръгвала, като мъж си тръгвала, проклетницата! Е, поне са правели секс, нали? Очаквам да чуя как тя е очаквала той да плаща всички сметки - и това, че има пенис, означава ли, че трябва той да плаща всички сметки?! Споко, братле, казвам си наум, аз си плащам моята част от сметката, но пак не получавам секс дори веднъж месечно. Знам всичко, което ще ми каже, тази тема е една от основните в репертоара му.
Около час по-късно той внезапно отсича: „Стига съм говорил за себе си, да поговорим за теб!". Аз вдигам рамене - не знам вече какво да кажа. Душата ми се е умълчала, притаила се е в ъгъла и се страхува да не я ритнат пак. Той става, заобикаля масата, идва при мен, поглежда ме в очите (без да пърха с мигли) и казва с дълбок, наситен глас: „Искам да разбера какво има вътре в теб“. И този глас отеква дълбоко в душата ми - тя иска да отговори, но предвидливо замълчава... Той прокарва пръсти през гръбнака ми - бавно, плътно, с лепкав еротизъм. От вратните прешлени, та до долу, където според индусите дреме навита на кълбо Кундалини. След това става и си тръгва, защото му се спяло. Добре, че не отговори, душице моя! Вратата се затваря, преди змията в основата на гръбнака ми да изсъска и да го ухапе.