• на санскрит намасте означава „моята душа срещна твоята";
• на гръцки имасте означава „вие сте". А ако пред имасте се прибави сричката ва (която се чете на) - резултатът е ясен - получава се намасте, а значението се променя на „вие да сте" или „вие да бъдете".
Която и версия да изберях, това намасте си звучеше доста съдбовно, не мислите ли? При това по един доста категоричен и символичен начин.
Чудех се какво означава този сън - присъда, съдба или просто онзи горе се подиграва с мен, сякаш не ми стигат проблемите с мъжа ми. Надявах се скоро да разбера.
Писмо 6
Срещата
Какво се случи след съня ли?
Той ме покани на обяд. Не знам дали ще ми повярвате, но такова нещо ми се случваше за пръв път. Ако се позовем на филмите, които са едно претворяване на реалността, там това е най-елементарната и стандартна интеракция мъж-жена. Е, те във филмите и секс правят, а аз вече не - но това е друга тема. И тя е свързана с пребиваването в Ада, а не с доброволно въздържание с цел ускорено духовно развитие.
Та... той ме покани - по работа. Бях пропуснала някаква служебна среща и той взел, че решил да ме покани, за да се „разберем".
Не е нужно да ви описвам колко се вълнувах и колко се старах да не ми проличи. Това се случи точно преди две години, в един приказен, слънчев майски ден. Бях облечена с черния панталон с бродерия върху лицевата страна на крачолите, с червената блуза с широките ръкави с романтични цепки до лактите, с дънковото яке, а отгоре - с черния шал-пелерина, плетен на една кука (на огромни, загадъчни дупки). Вървяхме, а наоколо летяха перушинки от тополите. Говорехме. Глухарчетата блестяха в ярко жълто на слънцето. Говорехме.
И изведнъж... изчезнаха и глухарчетата, и перушинките, и вятърът, и полираната дървена маса, и нарязаните пици - всичко изчезна и останахме само двамата. Плувахме в този разговор (нали и двамата сме Риби) като в най-прекрасния аквариум на света!
И разбирате ли, след това аз исках да плувам пак, и да си говорим пак, и да имам пак шанса да бъда с него, в неговото присъствие. Това ме правеше щастлива и алчна едновременно.
Може би това е била първата ми крачка към Ада, но пък беше толкова вълшебна крачка!
Писмо 7
За женените мъже, които обядват с чужди жени
Истината е, че нямах много поводи да излизам с него. Разбира се, винаги можех аз да го поканя на обяд - но можех ли да поема такъв риск! Пък и аз - заета жена, той - женен. Не върви някак си.
Освен това ме гризеше съвестта. Ще ви кажа защо. Имам Венера в Козирог, а това означава... голяма консерва. Лоялна, вярна, принципна, строга, безпрекословна. В астрологията Венера управлява брака и връзките - ако сглобите всички тези думички към тази специфична (и така проблемна за мен) сфера, ще разберете, че моята Венера не допускаше и не одобряваше изневярата. При никакви обстоятелства. (Забелязвате ли, че говоря в минало време?) Даже когато за пръв път отидох на астролог (още преди аз самата да стана такава), много дълго се смях, когато жената отсреща ми каза с много сериозен и тайнствен глас: „Имаш Венера в десети дом, а това значи афера на работното място, внимавай!" Много беше смешно - аз и афери! Без малко да отрека астрологията, добре, че спечели доверието ми с други неща.
Веднъж случайно засякох мой колега с жена (която със сигурност не беше съпругата му) в заведение, където обядвах с приятели. Бях изключително възмутена. Дори помолих приятелите ми да погледнат дискретно към тяхната маса и да ми кажат забелязват ли особения начин, по който той я гледа - с някакво обожание, вълнение и очакване. Как така ще обядва с чужди жени?! Та той само седмица преди това беше разпратил имейл по повод новородения син на друг колега - нещо от типа: „Хайде да зарадваме Иван и неговата любяща съпруга". Разбирате ли възмущението ми!
Значи така - имат си любяща съпруга вкъщи, но обядват с други жени! При това ги гледат по ТОЗИ начин! Ето ТОЗИ начин за мен беше тотално неприемлив. Знам, че драматизирам, но чашата ми преля. Навсякъде (в списанията и други масови медии, включително и книги със социологично-психологическа насоченост, които са ми попадали) се тиражира идеята, че на мъжете това им било еволюционно заложено! Че просто не били моногамни по природа! Че били ловци! Е добре де - от времето, когато действително са били ловци, та до днес, за тях еволюция не е ли имало?! Защото, да ви призная, когато сутрин се погледна в огледалото, аз виждам... еволюцията. Не съм постоянно боса и бременна до печката, не се оправдавам с хормоналния си (дис)баланс. Работя като куче и вечер се прибирам от работа право вкъщи, но няма на кого да кажа: „Донеси ми пантофите, направи ли салатата, къде е ракията!". Защото уважавам семейството си. Уважавам съпруга си, въпреки че от една година е без работа. Уважавам децата си, въпреки че ми се качват на главата с техните капризи. Та значи аз мога да играя ролята на мъжа в семейството и да бъда вярна и лоялна съпруга, а те не - така ли?...