През това време Луната се придвижва към съвпад със Слънцето в знака Риби - скоро лунният диск ще затъмни (само частично засега) слънчевия в първото за тази година слънчево затъмнение.
Писмо 34
Колко тъмно е по време на затъмнение
„Искам просто мъничко сигурност..." - хленча аз. А мъжете Риби веднага вадят от задния си джоб подходяща мъдрост: „Няма нищо сигурно на този свят." Може да е поизтъркана мъдростта, но нали на тях им изнася... Навярно очакват да се впечатля. Или да им повярвам и да престана да искам. Не, няма да стане! Първо, чела съм достатъчно много книги, за да се впечатля от банални мъдрости като тази. И второ, знам, че има и сигурни неща.
Например това, че слънцето ще изгрее. Или че луната ще набъбва и угасва в един и същи ритъм. Докато ги има слънцето и луната, ще има слънчеви и лунни затъмнения - минимум по две от единия и две от другия вид всяка година - това също е сигурно. Освен, че си имат своята строго научна, астрономична основа, затъмненията са особени, магични моменти. Сякаш нещо се обърква и преобръща - светлината на деня внезапно умира или кръглото лице на луната изчезва, погълнато от някаква мощна, извечна сянка, надигнала се от древната си бездна, за да ни напомни за смъртта.
Не искам да звуча фаталистично! Ако знаете колко начинаещи астролози съм успокоявала - видят нещо „лошо" в картите си - в близко или далечно бъдеще - и се свиват сърцата им, и не само, че не чакат бъдещето, ами искат да го спрат. На всяка цена да спрат ТОВА СТРАШНОТО, което се задава. Досега никога не ми се е искало да спра нищо, колкото и да ме е било страх. Напротив - искала съм да дойде, да премине през мен и да го усетя. И макар да не искам да звуча като фаталист, от това затъмнение, дето се задава, не очаквам нищо добро. Освен ако не приложа формулата „всяко зло за добро". Но докато дочакам злото първо да се прояви, а след това да се трансформира в добро, формулата е следната:
- Слънцето управлява Лъв.
- Слънцето е сигнификатор на V дом.
- V дом е дом на любовта и любимите хора.
- Слънцето е сигнификатор на сърцето (като биологичен орган).
Слънчево затъмнение =
затъмнение на сърцето и на любовта.
Бони Тейлър сигурно също е фаталист, но такава е ситуацията, когато изневиделица ви връхлети затъмнението:
Once upon a time I was falling in love
But now I'm only falling apart
There's nothing I can do
A total eclipse of the heart
Once upon a time there was light in my life
But now there’s only love in the dark
Nothing I can say
A total eclipse of the heart.4
Имаше едно време една Яна и от нея остана само един призрак и една любов в тъмното, която тя се мъчи да угаси с голи ръце...
Скоро ще се роди първородният син на нейния женен любовник. Нептун и Сатурн още са в опозиция, а като капак на всичко раждането ще е секцио и Яна е натоварена с тежката задача да определи благоприятен ден за събитието.
Яна не се чувства бог и не иска да поема такава отговорност, но астрологичният й дълг изисква да преодолее нежеланието си и да го направи. А и все пак е за нейния любим. При това тя самата му беше казала: „Ако си притеснен и мога да ти помогна с нещо - насреща съм".
Трябва да ви кажа, че изборът на ден и час за раждане е изключително сложно нещо и е свързано с много, ама много дилеми. Точно както и да избереш да си добър е свързано с много, ама много дилеми. На небето рядко има само хармонични тригони, трябва да се вземе решение къде да се поставят нехармоничните опозиции и квадрати, така че да поразяват минимално делата на бъдещия човек. Аз добре разбирам желанието на бъдещите родители точно тяхното дете да е щастливо и успешно във всички области от живота си, но това в реалността не е възможно. Дори познавам хора, които уж нямат никакви сериозни проблеми, но всъщност страдат именно oт това. Учителката ми по астрология ми разказа за двама бъдещи родители - също астролози - които успели да изберат точно такава хармонична карта само с червени аспекти и големи тригони за бъдещето си дете, а то, вместо да се превърне в доказателство за мощта на астрологията, се родило аутист. Кой знае, може пък там, в неговия си свят да се чувства добре...
В конкретния случай нямаше как да избегна нито затъмнението, нито опозицията Сатурн-Нептун. Тази дилема между любовта и дълга, между чувства и морал, между религия и атеизъм, между самота и бог... ето тази дилема трябваше да разреша за нероденото още дете. Ако опозицията попадне в първи/седми дом, не му мърда развод. Пък аз съм се развеждала вече и никому не пожелавам подобно преживяване. Ако попадне във втори/осми дом, ще засегне здравето или парите - както се казва, „няма сделка". По шести/дванадесети - пак ще е здравето или ще бере ядове в работата, с началниците. По пети/единадесети пък ще има да ги изстрадва едни невъзможни любови или ще има проблеми със собствените си деца. Не, и това не е добре. Ако пък засегне четвърти/десети - това значи развод на родителите или студенина и липса на любов в дома. Не, имам две деца без бащи вкъщи, не го пожелавам никому! Остава трети/девети, там е най-безопасно, няма да се разбира с братята или сестрите си (ако изобщо има такива някога) или ще има малко проблеми в училище. Кой ли пък няма проблеми в училище. Ще му се случва да разсъждава върху тези дилеми, но няма да му се налага да ги преживява в битов план. Може би само във философски.