- Искам да ти благодаря за това, което си ми дала във връзката ни. - проговаря Доблестният съпруг.
- А аз нямам за какво да ти благодаря. - казвам аз, надявайки се това да опази поне малка част от достойнството ми, продадено на безценица за някаква си там... надежда за любов.
Той си тръгва. Неговият женен мозък бърза да се върне в сигурността на оковите си. Аз оставам. ЗАВЕСАТА ПАДА. Величествено. Върху мен.
КРАЙ.
Писмо 38
Постсценично
Любими мой, не си готов за тази връзка, но чак сега ли го разбра? Когато е толкова късно да не намразя себе си и толкова рано да спра да те обичам? Лесно ли е да си тръгнеш? Да обърнеш гръб, да щракнеш с пръсти и да напуснеш сцената? Да оставиш някой друг да спусне завесата вместо теб? Обръщаш чистия си, доблестен гръб и си тръгваш, а жената, останала зад него? Една жена, която те обича и от която си взел много повече, отколкото си дал? За какво не си бил готов всъщност? Не си бил готов да дадеш? А защо си взел тогава? Защото си бил нуждаещ се? За обич. А когато тя е нуждаеща се, теб те няма, нали? Ти напускаш сцената? Колко просто, колко елегантно, колко... мъжко! Определяш правилата на играта, пишеш сценария, режисираш действията, суфлираш на актрисата, а в последния момент променяш ролята й и спускаш завесите? Моята любов ли те направи толкова всемогъщ? А последствията? Те не са твоя грижа, нали? Те са грижа на онези, които остават след спускането на завесата. Тогава ти вече ще си си тръгнал. И ако имаш късмет, ще си забравил. Иска ли се сила, за да ми обърнеш гръб, или е достатъчно само да си мижитурка? А аз какво да ти пожелая сега, любими? Лесна забрава? бързо отърсване на вината? Щастие?
=сметка (равносметка)
Когато знаете, че завесата ще падне всеки момент, побързайте да изберете от коя страна ще застанете - зад нея (за да ви скрие oт погледите на възхитената публика и тя да копнее да ви види след това, за да ви дари с аплодисменти), пред нея (което крие опасности, защото публиката може да помисли, че имате да казвате още нещо или че спускането на завесата е просто драматичен похват, след който следва продължение), точно под завесата (не е препоръчително - завесата е тежка, ще се пльосне величествено върху главата ви и ще изглеждате доста глупаво в очите на публиката, а ако се надявате да умрете под тежестта на завесата - няма да стане, тя не е достатъчно тежка за тази цел, никой в историята на театралното изкуство не е умрял от паднала завеса).
Ако мъжете се страхуват да имат семейство, защото внезапно могат да си намерят (по-добра?) любовница, но не смеят да имат любовница, защото имат (по-добро?) семейство, тогава какво остава?
Ако на мъжете им трябва (минимум) по една-две години да решат дали изобщо са готови за нещо, което вече имат, не е ли по-честно да го заявят предварително?
С всички ли мъже е така или само с мъжете Риби? Или само с мъжете в моя живот? Голяма късметлийка ще да съм, ако е последното.
Трябва ли да почиствам оцапаното след чужди синчета? Сама ли трябва да взема решението? Благодаря! Днес наистина съм късметлийка! Решавам, че ще почиствам само след собствените ми синове.
Нещо не й излиза краят на тази равносметка...
Писмо 39
Действие последно
от драма в VI (и едно предпоследно) действия
Телефонът звъни. Яна вдига слушалката. На другия край Неподходящата риба пърха с перки:
Неподходящата риба: Как е акулката днес?
Яна: Зле е.
Неподходящата риба: Да мина ли да те взема от работа?
Яна: Супер!
От падането на завесата са минали само няколко часа и движенията на Яна още не са координирани. Освен това се е обезводнила от повръщане. В допълнение получава и кръвоизлив. Егати драмата! Все едно животът й ще изтече - сълзи, сополи, кръв, стомашни сокове...
Яна сяда в колата и двамата потеглят.
Неподходящата риба: Пак ли същите проблеми7
Яна: Да.
Неподходящата риба: Да се представя за твое гадже, че да спрат да те тормозят?
Яна: Благодаря, но не. Предпочитам да имам истинско гадже, а не статист.
Двамата вечерят. Пият бира. Той плаща сметката - за първи път цялата. Решава, че това му дава правото да анализира Яна. Започва да изрежда проблемите й - била емоционално нестабилна, била напрегната, била еди-каква си...